Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)

— Може ли един диаблеро да има и съюзник, дон Хуан?

— Има диаблеро, които имат съюзници, но преди един диаблеро да опитоми съюзник, той обикновено има помощник, който го подкрепя в неговите задачи.

— А жената, която прие твоята форма, дон Хуан? Дали тя има само помощник, а не съюзник?

— Не знам дали има съюзник или не. Някои хора не обичат силата на съюзника и предпочитат помощник. Да опитомиш съюзник е трудна работа. По-лесно е да се сдобиеш с помощник от другата страна.

— Мислиш ли, че аз бих могъл да се сдобия с помощник?

— За да узнаеш това, ти трябва да научиш още много. Ние отново сме в началото, почти като в първия ден, когато ти дойде и ме помоли да ти разкажа за Мескалито, а аз не можех, защото ти не би разбрал. Тази друга страна е светът на диаблеро. Мисля, че ще бъде най-добре да ти разкажа за моите собствени чувства по същия начин, както моят благодетел ми разказа за своите. Той беше диаблеро и воин. Неговият живот клонеше към силата и невъздържаността на света. Но аз не съм нито едното, нито другото. Такава е моята природа. Ти видя моя свят от началото. Колкото до това да ти показвам света на моя благодетел, аз мога само да ти покажа вратата, а ти сам ще трябва да вземеш решение. Ти ще трябва да учиш за този свят единствено със собствени усилия. Сега трябва да призная, че направих грешка. Сега разбирам, че е много по-добре да се започне по начина, по които започнах аз. След това е по-лесно да се разбере колко проста и все пак колко дълбока е разликата. Диаблеро си е диаблеро, воинът си е воин. Или човек може да бъде и двете. Има достатъчно хора, които са и двете. Но само човек, който извървява пътищата на живота, е всичко. Днес аз не съм нито воин, нито диаблеро. За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, който има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва, е да измина неговата пълна дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам, останал без дъх.

Той замълча. Лицето му разкриваше едно особено настроение, той изглеждаше необичайно сериозен. Не знаех какво да попитам или да кажа. Той продължи:

— Специфичното нещо, което трябва да се научи, е как да се добереш до процепа между световете и как да влезеш в другия свят. Има процеп между двата свята, светът на диаблеро и светът на живите хора. Има място, където двата свята се застъпват. Процепът е там. Той се отваря и затваря като врата от вятъра. За да се добере дотам, човек трябва да тренира волята си. Бих казал, че той трябва да развива едно непоколебимо желание за това, трябва да се посвети всеотдайно. Но той трябва да направи това без помощта на никаква сила или човек. Човекът сам трябва да обмисли и да желае, докато дойде моментът, в който неговото тяло е готово да предприеме пътуването. Този момент бива оповестен чрез продължително треперене на крайниците и силно повръщане. Човекът обикновено не може да спи или да яде и започва да линее. Когато конвулсиите не спират, човекът е готов да тръгне и процепът между световете се появява пред очите му като монументална врата — процеп, който се движи нагоре-надолу. Когато процепът се отвори, човек трябва да се промъкне през него. Трудно е да се вижда от другата страна на границата. Ветровито е като пясъчна буря. Вятърът се върти наоколо. Тогава човекът трябва да върви в която и да е посока. Това ще бъде кратко или дълго пътуване, в зависимост от силата на неговата воля. Човекът със силна воля пътува кратко. Нерешителният, слабият човек пътува дълго и несигурно, След това пътуване човек стига до нещо като плато. Възможно е ясно да се отличат някои от очертанията му. Това е равнина над земята. Възможно е да се разпознае по вятъра, който тук става дори още по-силен, плющящ, бучащ наоколо. На върха на това плато е входът към другия свят. А там има ципа, която разделя двата свята. Мъртвите минават през нея безшумно, но ние трябва да я разкъсаме с вик. Вятърът набира сила, същият непокорен вятър, който духа на платото. Когато вятърът е набрал достатъчно сила, човекът трябва да извика и вятърът ще го преведе. И тук неговата воля трябва да бъде несломима, тъй че да може да се пребори с вятъра. Всичко, от което се нуждае, е лек тласък. Той няма нужда да бъде издухан до краищата на Другия свят. Оказал се веднъж от другата страна, човекът трябва да броди. Късмет ще е за него да намери помощник наблизо — не твърде далеч от входа. Човекът трябва да го помоли за помощ. Със свои думи той трябва да помоли помощника да го учи и да го направи диаблеро. Когато помощникът се съгласи, той убива човека на място и, докато е мъртъв, го учи. Когато сам направиш пътуването, в зависимост от твоя късмет, можеш да намериш велик днаблеро в помощника, който ще те убие и учи. По-често обаче човек попада на по-нисши брухо, които могат да го научат на много малко. Но нито ти, нито те имат силата да откажат. Най-добрият случай е да се намери мъж помощник, за да не стане човек плячка на диаблера, която ще го накара да страда по невероятен начин. Жените винаги са такива. Но това зависи само от късмета, освен ако благодетелят на човека сам е голям диаблеро, в който случай той ще има много помощници в другия свят и може да насочи човека да срещне определен помощник. Моят благодетел беше такъв човек. Той ме насочи да срещна неговия духовен помощник. След завръщането си ти няма да бъдеш същия човек. Ти ще си обвързан често да се връщаш и да виждаш своя помощник. И си обвързан да бродиш все по-далеч и по-надалеч от входа, докато накрая един ден няма да успееш да се върнеш. Понякога един диаблеро може да хване една душа, да я преведе през входа и да я остави в ръцете на своя помощник, докато той ограби цялата воля на човека. В други случаи, като твоя например, душата принадлежи на човек със силна воля и диаблерото може да я пази в своята кесия, защото е твърде трудно да се носи иначе. В такива случаи, като твоя, борбата може да реши проблема — борба, в която диаблерото или печели всичко, или губи всичко. Този път тя загуби сражението и трябваше да освободи душата ти. Ако беше спечелила, тя щеше да я отведе при своя помощник завинаги.