Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
Всеки образ беше досадно сплескан, но пък имаше смущаващо голяма дълбочина. Може би ще е по-правилно да кажа, че образите бяха конгломерат от невероятно ясни детайли, разположени в полета с различна светлина. Светлините на полетата се движеха, създавайки ефект за въртене.
След продължително напрягане да си спомня, аз бях принуден да направя поредица аналогии и сравнения, за да „разбера“ какво бях „видял“. Лицето на дон Хуан например изглеждаше така, като че ли беше потопено във вода. Тя сякаш се движеше, като че ли тече над лицето и косата му. Те изглеждаха така увеличени, че виждах всяка пора на кожата му или всеки косъм на косата му всеки път, когато фокусирах погледа си. От друга страна, видях грамади от предмети, които бяха плоски и пълни с ръбове, но не се движеха, защото нямаше колебание в светлината, която излизаше от тях.
Попитах дон Хуан какви са нещата, които бях видял. Той каза, че тъй като това е бил първият път, когато виждам като врана, образите не са били ясни или важни и че по-късно с практиката ще мога да разпознавам всичко.
Повдигнах въпроса за разликата, която бях открил в движението на светлината.
— Нещата, които са живи — каза той, — се движат вътрешно и една врана може лесно да види кога нещо е мъртво или ще умре, защото движението е спряло или се забавя и клони към спиране. Една врана може да каже не само кога нещо се движи твърде бързо, но и кога то се движи както трябва.
— Какво означава, когато нещо се движи твърде бързо, или както трябва?
— Означава, че враната може в действителност да каже какво да се избегне и какво да се търси. Когато нещо се движи вътрешно твърде бързо, това означава, че то е на път силно да избухне или да отскочи напред и враната ще го избягва. Когато то се движи вътрешно както трябва, това е привлекателен знак и враната ще го търси.
— Камъните движат ли се вътрешно?
— Не, нито камъните, нито мъртвите животни, нито мъртвите дървета. Но те са красиви за гледане. Ето защо враните окачат тук-там мъртви тела. Те обичат да ги гледат. В тях не се движи никаква светлина.
— Но когато плътта гние, тя не се ли променя и движи?
— Да, но това е различно движение. Това, което враната вижда, са милиони неща, движещи се вътре в плътта със своя собствена светлина, и това е, което враната обича да вижда. Това е наистина незабравима гледка.
— Ти самият виждал ли си я, дои Хуан?
— Всеки, който се научи да става врана, може да я види. Ти самият ще я видиш.
В този момент зададох на дон Хуан неизбежния въпрос:
— Аз наистина ли станах врана? Искам да кажа, дали ако някой ме беше видял, щеше да мисли, че съм обикновена врана.
— Не. Не можеш да мислиш по този начин, когато имаш работа със съюзниците. Такива въпроси са безсмислени и все пак да станеш врана е най-простото от всички неща. Това е шега работа и от него няма голяма полза. Както вече ти казах, димът не е за тези, които търсят сила. Той е само за тези, които копнеят да виждат. Аз се научих да ставам врана, защото тези птици са най-подходящи, Никога не ги безпокоят други птици, освен може би по-големи, гладни орли, но враните летят на групи и могат да се защитават. Хората също не безпокоят враните, а това е важен момент. Всеки човек може да отличи един голям орел, особено един необикновен орел или всяка друга голяма необикновена птица, но кой го е грижа за една врана? Враната е в безопасност. Тя е идеална по размер и нрав. Тя може безопасно да ходи на всяко място, без да привлича внимание. От друга страна, възможно е да станеш лъв или мечка, но това е твърде опасно. Такова създание е твърде голямо. Отнема твърде много енергия да станеш такъв. Човек може да стане и щурец или гущер, или дори мравка, но това е даже по-опасно, защото по-големите животни ловят малките създания.
Възразих, че това, което казва, означава, че човек наистина се превръща във врана или щурец, или каквото и да било. Но той настоя, че не разбирам.
— Нужно е много време да се научиш да бъдеш истинска врана — каза той. — А ти не се промени, нито престана да бъдеш човек. Има нещо друго.
— Можеш ли да ми кажеш какво е това друго нещо, дон Хуан?
— Може би сам ще го узнаеш. Може би ако не се страхуваше толкова от полудяване или от загуба на тялото си, ти би разбрал тази изумителна тайна. Но може би трябва да чакаш, докато се освободиш от своя страх, за да разбереш какво имам предвид.
11
ПОСЛЕДНОТО СЪБИТИЕ, което съм отбелязал в записките си, стана през септември 1965. Това беше последният от уроците на дон Хуан. Нарекох го „особено състояние на обикновена реалност“, защото не беше продукт на нито едно от растенията, които бях използвал преди. Може би го предизвика дон Хуан чрез използване на някои свои артистични качества. Държеше се пред мен така умело, че събуди яркото, силно и трайно впечатление, че в действителност това не е той самият, а някой друг, който го превъплъщава. В резултат аз изпитах дълбоко чувство на противоречие: исках да вярвам, че това е дон Хуан, и все пак не можех да бъда сигурен в това. Противоречието се съпътстваше от осъзнат ужас, толкова силен, че разстрои здравето ми за няколко седмици. В последствие помислих, че ще е по-разумно в този момент да приключа своето чиракуване. От този момент никога не съм участвал, но дон Хуан не престана да ме мисли за чирак. Той смяташе моето оттегляне само като необходим период за рекапитулация, друга стъпка на ученето, която може да продължи неопределено време. След този момент обаче той повече никога не ми излагаше своето знание.