Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
Следващата картина беше как дон Хуан наистина ме подхвърля нагоре или ме мята в посока право напред. Спомних си, „че разперих крила и полетях“. Почувствах се сам, прорязващ въздуха, болезнено движещ се напред. Беше повече като ходене, отколкото като летене. То изморяваше тялото ми. Нямаше го чувството за свободно падане, нямаше я приповдигнатостта.
След това си спомних един момент, когато бях неподвижен м гледах камара остри тъмни зъбери, разположени в зона, която имаше неприятно матово озарение. По-нататък видях поле с безкрайно разнообразие от светлини. Светлините се движеха и блещукаха, променяйки своята сияйност. Бяха почти като цветове. Тяхната интензивност ме заслепяваше.
В друг момент един обект се оказа почти срещу окото ми. Беше дебел и заострен, имаше определено розовеещ блясък. Усетих внезапен трус някъде в тялото си и видях множество подобни форми в розово, идващи към мен. Те всички настъпваха към мен и аз отскочих назад.
Последната сцена, която помня, бяха три сребристи птици. Те излъчваха блестяща металическа светлина, почти като от неръждаема стомана, но силна, движеща се и жива. Харесах ги. Полетяхме заедно.
Дон Хуан не направи никакъв коментар върху моя разказ.
Вторник, 23 март 1965
В деня след този, в който разказах преживяването си, проведохме следния разговор. Дон Хуан каза:
— Не трябва много, за да станеш врана. Ти го направи и сега винаги ще бъдеш врана.
— Какво се случи, след като станах врана, дон Хуан? Летях ли три дни?
— Не, ти се върна привечер, както ти бях казал да сториш.
— Но как се върнах?
— Ти беше много изморен и легна да спиш. Това е всичко.
— Искам да кажа, долетях ли обратно?
— Вече ти казах. Ти ми се подчини и се върна в къщата. Но не се занимавай с този въпрос. Това не е важно.
— Кое е важно тогава?
— В твоето пътуване имаше само едно много ценно нещо — сребристите птици!
— Кое беше толкова особено в тях? Те бяха просто птици.
— Не просто птици — те бяха врани.
— Бели врани ли бяха те, дон Хуан?
— Черните петна на враната са в действителност сребристи. Враните блестят така силно, че другите птици не ги безпокоят.
— Защо перата им изглеждаха сребристи?
— Защото ти си виждал така, както вижда една врана. Птица, която на нас ни изглежда тъмна, на враната изглежда бяла. Белите гълъби например за враната са розови или синкави, морските чайки са жълти. Сега опитай да си спомниш как се присъедини към тях.
Помислих върху това, но птиците бяха слаб, мъгляв образ, който нямаше продължителност. Казах му, че мога да си спомня само, че усетих как летя с тях. Той ме попита дали съм се присъединил към тях във въздуха или на земята, но ми беше невъзможно да отговоря, поради което той почти ми се разсърди. Настоя да помисля за това. Каза:
— Всичко това нищо няма да значи, ще бъде само един безумен сън, ако не си спомниш точно. Напрегнах се да си припомня, но не можах.
Събота, 3 април 1965
Днес се сетих за друг образ в моя „сън“ за сребристите птици. Спомних си, че видях тъмна грамада с безброй дупчици. Всъщност грамадата беше един тъмен грозд от малки дупки. Не знам защо си помислих, че е мека. Както я гледах, три птици долетяха право при мен. Едната вдигна шум. След това и трите се оказаха до мен на земята.
Описах на дон Хуан картината. Той ме попита от коя страна бяха дошли птиците. Казах, че не ми е възможно да определя това. Той стана твърде нетърпелив и ме обвини, че съм неподвижен в мисленето си. Каза, че бих могъл много добре да си спомня, ако опитам, и че ме е страх да си позволя да стана по-малко скован. Каза, че съм мислил от гледна точка на хората и враните, но че не съм бил нито човек, нито врана по времето, което исках да си припомня.
Помоли ме да си спомня какво ми е казала враната. Опитах да помисля върху това, но умът ми скачаше върху множество други неща, вместо това. Не можех да се концентрирам.
Неделя, 4 април 1963
Днес предприех дълго пътешествие. Беше станало доста тъмно, когато стигнах до къщата на дон Хуан. Мислех за враните, когато една много странна „мисъл“ прекоси съзнанието ми. Беше повече като впечатление или чувство, отколкото мисъл. Птицата, която беше вдигнала шум, каза, че идват от север и отиват на юг, и когато отново се срещнем, те ще дойдат по същия начин.