Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мира Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Учението на дон Хуан (Пътят на знанието на един индианец от племето яки)». Краткое содержание книги:
Написах подробно описание на моето последно преживяване почти месец след него, макар че вече бях написал изобилни бележки върху неговите забележителни моменти на следващия ден, в часовете на голяма емоционална възбуда, която предхождаше най-високата точка на моя ужас.
Петък, 29 октомври 1965
В четвъртък, 30 септември 1965, отидох да видя дон Хуан. Кратките и повърхностни състояния на необикновена реалност се задържаха, въпреки моите съзнателни опити, да ги преустановя или да се откажа от тях, както беше предложил дон Хуан. Почувствах, че състоянието ми се влошава, тъй като продължителността на тези състояния нарастваше. Станах остро чувствителен към шума на самолетите, Боботенето на техните мотори грабваше вниманието ми и го фиксираше до такава степен, че имах усещането като че ли следвам самолета, че съм в него или че летя край него. Това усещане беше много неприятно. Неспособността ми да се отърва от него предизвика у мен дълбока тревога.
Дон Хуан, след като внимателно изслуша всички подробности, заключи, че страдам от загуба на душата. Казах му, че имам тези халюцинации, откакто бях пушил гъбите, но той настоя, че те са нов стадий, Каза, че по-рано съм се страхувал и просто съм „сънувал безсмислени неща“, но сега съм наистина омагьосан. Доказателството било, че шумът от летящите самолети може да ме отнесе.
— Обикновено — каза той — шумът на поток или река може да улови в капан омагьосания човек, който е загубил душата си, и да го отнесе към смъртта му.
След това ме помоли да опиша всичките си действия през времето, предшестващо изживяването на халюцинациите. Изброих всички свои действия, които можах да си спомня. От моя отчет той направи заключението за мястото, където бях загубил душата си.
Дон Хуан изглеждаше крайно загрижен — състояние, твърде необичайно за него. Това, естествено, увеличи моите страхове. Той каза, че няма определена представа за това, кой е впримчил душата ми, но който и да е той без съмнение има намерение да ме убие или силно да ме разболее. След това той ми даде точни инструкции за една „бойна форма“ — една специфична поза на тялото, която трябваше да поддържам, докато стоя на своето благоприятно място. Аз трябваше да поддържам тази поза, която той нарече форма (una forma para pelear)
Попитах го защо е всичко това и с кого ще се боря. Том отговори, че отива да види кой е взел душата ми и да разбере дали е възможно да я върне обратно. Междувременно аз трябваше да стоя на своето място до неговото завръщане. Той каза, че бойната форма е предпазна мярка в случай, че нещо стане в негово отсъствие и че трябва да се използва, ако бъда нападнат. Тя се състоеше в пляскането на прасеца и бедрото на десния ми крак и потропване с левия, в нещо като танц, който трябваше да изпълнявам, докато съм с лице към нападателя си.
Той ме предупреди, че формата трябва да бъде заемана само в крайно кризисни моменти, но докато не се вижда някаква опасност аз трябва да седя просто с кръстосани крака на своето място. Все пак, в случай на извънредна опасност, аз бих могъл да прибегна до едно последно средство за защита — да запратя предмет по врага. Каза ми, че обикновено човек запраща предмет на силата, но тъй като аз не притежавам такъв, съм принуден да използвам всеки малък камък, който би се побрал в дланта на дясната ми ръка, който бих могъл да държа, притискайки го към дланта с палеца си. Каза, че тази техника трябва да бъде приложена, само ако човек е безспорно в опасност да загуби живота си. Запращането на предмета трябва да бъде съпроводено с боен вик — един рев, който има свойството да насочва предмета към неговата мишена. Той категорично заръча да бъда внимателен и предпазлив с вика и да не го използвам напосоки, а само при „безмилостни условия на сериозност“.