Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]
- Автор: Браун Дэн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]». Краткое содержание книги:
Запрелиства документа, за да провери дневните СРР. В главата му се въртеше образът на Кармен Уерта, намазана с мед и посипана с пудра захар. Още половин минута и край. Както винаги, с „Крипто“ нямаше никакви проблеми.
И точно преди да посегне към следващия отчет, нещо привлече погледа му. В долната част на последния лист последната стойност на СРР беше извън лимита. Сигурно щеше да пропусне това, ако числото не бе толкова голямо, че беше преминало в съседната колона и това бе нарушило прегледността на страницата. Бринкерхоф се взря и онемя.
999 999 999? Той ахна. Милиард долара? Образът на Кармен мигом се изпари. Разшифровка за милиард долара?
Остана вцепенен на стола си близо минута. След това панически изхвърча в коридора.
— Мидж! Веднага се върни!
44.
Фил Чартрукян стоеше вцепенен в лабораторията. Последните думи на Стратмор не можеха да излязат от главата му: „Напуснете «Крипто»! Това е заповед!“ Той изрита кошчето за боклук и изруга с наслаждение в безлюдната лаборатория.
— Диагностика, дрън-дрън! И откога заместник-директор има право да заобикаля филтрите на „Гонтлит“?
На техниците от Сис-сек се плащаше, при това доста добре, за да пазят компютърните системи на АНС, и на Чартрукян му бяха внушили, че в длъжностната му характеристика има две изисквания: да е възможно най-гениален и абсолютно параноичен.
„Дявол да го вземе — възмущаваше се той, — та това дори не е параноя. Шибаният монитор показваше осемнайсет часа!“
Беше си вирус. Чартрукян го усещаше със сърцето си. Вече нямаше никакви съмнения какво се бе случило: Стратмор бе допуснал грешка, заобикаляйки защитата на „Гонтлит“, и сега се опитваше да им мъти съзнанието с врели-некипели за диагностика и други подобни.
Чартрукян нямаше да е толкова изнервен, ако единствената му грижа бе TRANSLTR. Де да бе така. Отстрани може и да изглеждаше иначе, но голямото декодиращо чудовище в никакъв случай не бе изолиран остров. Макар криптолозите да вярваха, че „Гонтлит“ едва ли не е създаден, за да им пази шедьовъра — разбивач на шифри, персоналът на Сиссек знаеше цялата истина. Филтрите на „Гонтлит“ служеха на по-висш бог — главната база данни на АНС.
За Чартрукян историята около създаването на базата данни бе крайно интригуваща. Въпреки усилията на Министерството на отбраната в края на 70-те да запази интернет за себе си, мрежата се бе оказала прекалено полезно средство, за да не привлече вниманието на частния сектор. В крайна сметка се бяха намесили университетите, скоро след което се бяха появили платените сървъри. Вратите на шлюза се бяха разтворили и през тях се бе изсипало обществото. Така в началото на 90-те замисленият като абсолютно сигурна система интернет вече бе тресавище, задръстено от безсмислени имейли и киберпорно.
След няколко така и не станали обществено достояние, но нанесли тежки поражения прониквания в мрежата на Отдела за морско разузнаване бе станало пределно ясно, че правителствените тайни вече не могат да се смятат за защитени, ако се намират на свързани към интернет компютри. Президентът, съвместно с Министерството на отбраната, бе подписал таен декрет, с който се отваряше вратата за финансиране на нова, абсолютно надеждна правителствена мрежа на мястото на покрития с помръкнала слава интернет, с цел да функционира като свързващо звено между разузнавателните организации на Съединените щати. И за да се прекъсне компрометирането и краденето на държавни тайни, цялата секретна информация бе прехвърлена на едно място, на едно изключително надеждно място — новосъздадената база данни на АНС, еквивалента на Форт Нокс в разузнавателните служби.
Буквално милиони информационни единици — засекретени снимки, ленти, документи, видеозаписи — бяха дигитализирани и въведени в свръхголямата база данни, след което оригиналите им бяха унищожени. Базата данни бе с тройно подсигурено автономно захранване и йерархична система за архивиране. Освен това се намираше на 65 метра под земята, с цел да е максимално защитена от магнитни полета и всякакви видове експлозии. Работата в центъра за обслужване на базата данни се считаше за „строго секретна — код умбра“ — възможно най-високото ниво на секретност.