Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Може би се надявате да кажа нещо за тъмните дела на жената, в чиито ръце бях попаднала. Но да направиш общо достояние мерките, към които прибягваха тук, за да освободят жените от бремето, което представляват за тях незаконородените деца, би било излишно насърчение на тая порочна практика. Тази сериозна жена използуваше няколко начина за тая цел, един от които бе гледният. Ако се родеше дете, макар и не в нейния дом (много жени я викаха да акушира по домовете им), тя винаги имаше под ръка хора, готови за някоя и друга пара да освободят и родилките, и енорията от грижите за детето. Според нейните думи децата били добре гледани. Нямам представа какво е ставало с всички тези деца, немалко на брой, които, както тя разправяше, бяха минали през ръцете й.

Много често разговарях с нея по този въпрос. Но тя настойчиво поддържаше, че е спасявала живота на много невинни агънца, както ги наричаше тя, които иначе навярно биха били убити, и е спирала немалко жени, които, отчаяни от постигналата ги беда, без нея биха се поддали на изкушението да погубят децата си. Признавах, че това е много похвално, при условие, че нещастните дечица попадат у добри хора, които няма да се държат лошо с тях. Тя ми отговаряше, че имала грижата за това; жените, на които предавала децата, били много добри и на тях можело да се разчита.

Нямаше какво да възразя, затова бях принудена да казвам:

— Госпожо, не се съмнявам, че вие изпълнявате задълженията си, но главният въпрос остава какво правят онези жени.

Тя отново ми затваряше устата с уверения, че се полагат големи грижи за тези деца.

Само веднъж през всичките ни разговори на тази тема тя каза нещо, което не ми беше по вкуса. Като ставаше дума за напредналата ми бременност, тя подхвърли нещо, което можеше да се изтълкува в смисъл, че ако желая, тя би могла по-скоро да ме освободи от бремето ми, тоест просто казано, че ако искам да туря край на неволите си, тя можела да ми даде някакво средство за помятане. Аз обаче не закъснях да й заявя колко ми е противна подобна мисъл и трябва да й се признае, тя отклони въпроса толкова ловко, щото не бих могла да твърдя с положителност дали с имала такова намерение, или просто е изразила отвращението си от аборта въобще. Защото тя така умело подбираше думите си и толкова бързо схвана мисълта ми, че успя да изкаже отрицателното си становище, преди да мога да се дообясня.

За да предам тази част от разказа си в най-сбитата възможна форма, ще кажа, че напуснах квартирата си на улица Сейнт Джоунс и отидох при новата си хазайка. Там се отнасяха толкова вежливо с мене, полагаха такива грижи, всичко беше толкова добре, че не можех да се начудя. Отначало не виждах каква изгода може да има хазайката от мене. После обаче се научих, че тя открито заявявала, че не печели нищо от храната на квартирантките си (пък и не би могла да си изкарва много от нея), но че другите клонове на работата й били доходни. А с тях, уверявам ви, тя си докарваше много пари, защото имаше неимоверно голяма клиентела, както вън от къщи, така и в дома си, и децата на всичките й клиентки бяха плод на извънбрачна любов, тоест, просто казано, на проституцията.