Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Не разбрах какво иска да каже, обаче й благодарих и се разделихме. На другата заран тя ми прати едно печено пиле, още топло, и шише шери и ми съобщи чрез прислужницата си, че докато живея там, всеки ден ще ме наглежда.
Добрината й просто ме изненада. С готовност приех всичко. Вечерта тя отново прати човек да разбере имам ли нужда от нещо и да заръча на прислужницата да иде в дома й заранта и да ми донесе обед. Момичето имаше нареждане да ми приготви топъл шоколад сутринта, преди да излезе, а на обед ми донесе парче телешки гърди и една паница супа. Така акушерката отдалече се грижеше за мене, а аз бях предоволна и бързо се възстанових, защото моята болест се дължеше главно на потиснатото ми душевно състояние.
Очаквах, че прислужницата, която тя ми прати, ще е някоя безсрамна нахалница, отгледана в Друри Лейн12 и затова много се безпокоях. Не исках да я оставя да спи у дома първата нощ и я следях така зорко, като че ли беше истинска крадла.
Дамата бързо се досети каква е работата и я върна обратно с бележка, в която ме уверяваше, че мога напълно да разчитам на честността на прислужницата й, че гарантира за нея, тъй като не наемала прислуга без много сериозни препоръки. Тогава се успокоих, защото действително държането на момичето потвърждаваше всичко това. В никоя къща не бях виждала по-скромна, тиха и разумна прислужница, както сама се убедих впоследствие.
Щом се почувствувах достатъчно добре, за да мога да излизам, отидох с прислужницата да видя къщата и определената за мене стая. Всичко беше толкова хубаво и чисто, че нямах никакви възражения. При тежкото си положение в този момент бях извънредно доволна да попадна на подобно място, което далече надминаваше очакванията ми.
Може би се надявате да кажа нещо за тъмните дела на жената, в чиито ръце бях попаднала. Но да направиш общо достояние мерките, към които прибягваха тук, за да освободят жените от бремето, което представляват за тях незаконородените деца, би било излишно насърчение на тая порочна практика. Тази сериозна жена използуваше няколко начина за тая цел, един от които бе гледният. Ако се родеше дете, макар и не в нейния дом (много жени я викаха да акушира по домовете им), тя винаги имаше под ръка хора, готови за някоя и друга пара да освободят и родилките, и енорията от грижите за детето. Според нейните думи децата били добре гледани. Нямам представа какво е ставало с всички тези деца, немалко на брой, които, както тя разправяше, бяха минали през ръцете й.
Много често разговарях с нея по този въпрос. Но тя настойчиво поддържаше, че е спасявала живота на много невинни агънца, както ги наричаше тя, които иначе навярно биха били убити, и е спирала немалко жени, които, отчаяни от постигналата ги беда, без нея биха се поддали на изкушението да погубят децата си. Признавах, че това е много похвално, при условие, че нещастните дечица попадат у добри хора, които няма да се държат лошо с тях. Тя ми отговаряше, че имала грижата за това; жените, на които предавала децата, били много добри и на тях можело да се разчита.
Нямаше какво да възразя, затова бях принудена да казвам:
— Госпожо, не се съмнявам, че вие изпълнявате задълженията си, но главният въпрос остава какво правят онези жени.
Тя отново ми затваряше устата с уверения, че се полагат големи грижи за тези деца.
Само веднъж през всичките ни разговори на тази тема тя каза нещо, което не ми беше по вкуса. Като ставаше дума за напредналата ми бременност, тя подхвърли нещо, което можеше да се изтълкува в смисъл, че ако желая, тя би могла по-скоро да ме освободи от бремето ми, тоест просто казано, че ако искам да туря край на неволите си, тя можела да ми даде някакво средство за помятане. Аз обаче не закъснях да й заявя колко ми е противна подобна мисъл и трябва да й се признае, тя отклони въпроса толкова ловко, щото не бих могла да твърдя с положителност дали с имала такова намерение, или просто е изразила отвращението си от аборта въобще. Защото тя така умело подбираше думите си и толкова бързо схвана мисълта ми, че успя да изкаже отрицателното си становище, преди да мога да се дообясня.
За да предам тази част от разказа си в най-сбитата възможна форма, ще кажа, че напуснах квартирата си на улица Сейнт Джоунс и отидох при новата си хазайка. Там се отнасяха толкова вежливо с мене, полагаха такива грижи, всичко беше толкова добре, че не можех да се начудя. Отначало не виждах каква изгода може да има хазайката от мене. После обаче се научих, че тя открито заявявала, че не печели нищо от храната на квартирантките си (пък и не би могла да си изкарва много от нея), но че другите клонове на работата й били доходни. А с тях, уверявам ви, тя си докарваше много пари, защото имаше неимоверно голяма клиентела, както вън от къщи, така и в дома си, и децата на всичките й клиентки бяха плод на извънбрачна любов, тоест, просто казано, на проституцията.
12
Друри Лейн — Лондонска улица, която се ползувала с много лоша слава през 17-и до началото на 20-и век. — Б.пр.