Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това кога се случи? Имам предвид времето, когато Генд те потърси?
— Еми каза, че се било случило преди две хиляди и петстотин години. Обясни ми, че в Дома хората не стареят. Това е хубаво. Ако не беше така, сега щях да имам бяла брада, дълга двадесет километра.
— Еми наистина ли е сестра на Бога?
— Поне така ми каза. Името й е Двейя и по нейните думи съвсем не прилича на статуята в храма в Магу.
— Ти боготвориш женска богиня? — Очите на Бейд се изпълниха с възмущение.
— Не я боготворя, Бейд. Обичам я, обаче не я боготворя. Боготворенето предполага абсолютно послушание и доста раболепие. Аз най-често изпълнявам това, което Еми ми казва, но не падам на колене. Всъщност непрестанно спорим. Еми обича да спори не по-малко, отколкото обича да ме следи.
— Мога ли да я докосна? — попита Бейд почтително.
— Еми! — провикна се Алтал през рамо. — Събуди се! Бейд иска да те почеше зад ушите.
Еми подаде сънлива муцунка от качулката и промърмори:
— Това е много мило.
Алтал я измъкна от качулката и я подаде на Бейд.
— Заповядай, Бейд. Тя ще открадне душата ти, разбира се, но защо ли пък трябва да се различаваш от Елиар и от мен?
Бейд отдръпна ръката си като опарен.
— Само се пошегувах — каза Алтал.
— Сигурен ли си в това, приятелю? — попита Еми и в зелените й очи се появи лукавство.
Ръцете на Бейд все още трепереха, когато я пое от Алтал. Когато обаче тя започна да мърка, той се успокои.
— Кога ще спрем, за да обядваме? — чу се зад тях гласът на Елиар.
Прекосиха западната част на Медио, като избягваха главните пътища. От внезапната поява на разногледия мъж в Авес стана ясно, че Генд има свои агенти навсякъде. Алтал знаеше, че може да се справи с тези агенти, обаче излишните убийства бяха в разрез с принципите му. Един добър крадец не трябва да убива хора.
В средата на лятото наближиха моста над левия ръкав на река Остос. Алтал благоразумно се отклони от пътя и отведе Елиар и Бейд в една близка горичка.
— Еми — каза безмълвно, след като слязоха от конете — Кажи ми сега кого точно трябва да издирим в Остос?
— Познай — отвърна тя закачливо.
— Моля те, без такива приказки — смъмри я той.
— Ти вече си я срещал, приятелю.
Той примигна.
— Не можеш да казваш това сериозно. — Насмалко не изрече тези думи на глас.
— Съвсем сериозно го казвам.
— И как ще влезем в двореца й?
— Ти си крадец, Алтал. Щом можеш да крадеш каквото ти попадне, би трябвало да ти е по силите да откраднеш едно малко момиче.
— Еми, дворецът й се охранява от цяла армия. Достатъчно е да изписка и върху мен веднага ще се нахвърлят тридесетина въоръжени стражи.
— В такъв случай не би трябвало да й позволяваме да пищи, нали? — каза Еми и се замисли. — Може би ще е най-добре да оставим Елиар и Бейд тук. Също и коня ти. Аз съм котка, а ти — крадец. Знаем как да се движим безшумно. За разлика от тях.
— Ти откога знаеше, че и Андина ще се присъедини към нас?
— Още от момента, когато Елиар прочете думата върху Ножа.
— Защо тогава не я взехме с нас преди да заминем за Авес?
— Защото щяхме да нарушим последователността на събитията. Всяко нещо трябва да се прави, когато му дойде времето.
Алтал погледна Елиар и си спомни как го гледаше Андина.
— Брат ти има доста нащърбено чувство за хумор, Еми.
— Алтал, изненадана съм от думите ти. Направо съм смаяна.
Някъде след полунощ Алтал и Еми се промъкнаха в двореца на Андина. Този път Еми предпочете да върви сама. Тръгна на няколко крачки пред крадеца и от време на време го предупреждаваше. Накрая го отведе до покоите на владетелката.
— Заспала е — каза Еми. — Пред вратата й има двама стражи. Прикани ги да си подремнат.
— Как?
— Произнеси думата „леб“.
— Ще свърши ли работа?
— Досега винаги е свършвала работа. След като излезем обаче, отново ги разсъни. Хората ще се изненадат, ако разберат, че са спали петдесет или шестдесет години. В Дома ти спеше горе-долу по толкова време.
— Ти така ли ме приспиваше?
— Разбира се. Почвай да действуваш, Алтал. Нощта няма да продължи вечно.
Двамата стражи до вратата на Андина все още бяха изправени, но главите им бяха клюмнали върху гърдите и те леко похъркваха. Алтал ги отмина и хвана дръжката на вратата.
Точно в този момент Еми изсъска.
— Какво има? — прошепна той.
— Арган!
— Какво е арган?
— Арган не е нещо, а е някой. Арган е стражът, застанал от лявата страна.