Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Това име трябва ли да ми говори нещо?
— Веднъж го споменах. Арган е един от слугите на Генд.
— Това е хубаво — отвърна Алтал и понечи да извади камата си.
— Прибери това нещо — ядосано каза Еми.
— Еми, това е едно просто и удобно решение.
— И така да е. Как обаче би решил проблема, който ще възникне после?
— За какъв проблем ти е думата?
— Как ще го съживиш преди момента, когато трябва да е жив и здрав?
— Не мога да те разбера.
— Аз и не очаквах да ме разбереш. Прибери ножа си, Алтал. Не ти си този, който трябва да се справи с Арган. Така, както не от теб се очакваше да се справиш с Пехал или Хном. Просто го остави на мира.
— Почакай малко, Еми. Това не означава ли, че нашето идване тук е известно на Генд?
— Вероятно му е известно.
— Как е успял да разбере?
— Вероятно го е научил от Дейва.
— Той пък как го е научил?
— Научил го е така, както го научих и аз. Алтал, ние с него виждаме неща, които ти не можеш да видиш. Аз знам за съществуването на хора като Хном, Пехал и Арган. Дейва пък знае за съществуването на хора като Елиар, Бейд и Андина. Те са важни хора, а важните хора излъчват звук, който ние можем да чуем. Остави Арган на мира. Трябва да приберем Андина и да се махнем оттук преди да се е събудил.
Глава 13
Имаше пълнолуние и лъчите на бледата лунна светлина, проникнали през отворения прозорец на спалнята, падаха върху лицето на спящото момиче. Тъмните му коси бяха разпилени върху възглавницата. Сънят бе смекчил царственото изражение на девойката и тя изглеждаше уязвима и много, много млада.
Тиха като сянка, Еми скочи на леглото и седна до главата на спящото момиче. Зелените й очи, оглеждащи лицето на бившата й господарка, бяха изпълнени с тайнственост. После започна да мърка.
— Как ще се измъкнем оттук? — попита безмълвно Алтал. — Предполагам, че бих могъл да я нося, обаче…
— Тя сама ще върви — отвърна Еми. — Намери някакви дрехи и тъмно наметало.
— Не трябва ли да е будна, за да може да върви? Няма ли да се разпищи още преди да отвори очи?
— Знам какво правя, Алтал. Довери ми се. Хайде, потърси някакви дрехи.
Алтал се порови из помещението и откри подходящи дрехи, ботуши и едно добре скроено наметало. Когато се извърна, видя, че Андина е седнала на леглото. Големите й очи бяха отворени, но очевидно не виждаха нищо.
— Дрехите ги вземи ти — каза Еми. — Ще я накарам да ги облече сама, когато излезем от града. Засега наметалото е достатъчно.
Андина стана, все още с празен поглед, и гушна Еми. Алтал я загърна с наметалото.
— Колко време можеш да я задържиш в това състояние? — обърна се към Еми.
— Колкото е необходимо.
— Може би ще е добре това да продължи поне месец-два. Ако първото лице, което види, е това на Елиар, обстановката може да стане доста шумна.
Еми се замисли, после промърмори:
— Май си прав. Ще направя необходимото. Ще тръгваме ли?
Поведоха спящата си пленница в коридора. Алтал за миг се спря до спящия Арган и огледа внимателно лицето му. Слугата на Генд имаше жълта коса и правилни черти.
— Какво правиш? — попита Еми.
— Искам да го запомня, за да го позная веднага, когато го видя пак — каза мрачно Алтал.
След като завиха по друг коридор, Алтал разсъни Арган и другаря му и после мълчаливо поведе владетелката на Остос извън двореца.
Прекосиха мълчаливо тъмните улици, Алтал приспа стражите пред градската порта с думата „леб“ и излезе от града.
— Струва ми се, че си прав, Алтал — каза Еми, докато Андина се обличаше с несръчни движения. — Може би ще е по-добре разумът й да се пробуди едва когато пресечем границата с Перквейн. Утре по пладне войниците й вероятно ще започнат да претърсват всички храсталаци в Треборея.
Скоро стигнаха при Елиар и Бейд. Елиар се взря внимателно в лицето на младата жена, която навярно все още гореше от желание да го убие.
— Добре ли е? — попита загрижено. — Нали не се наложи да я нараните?
— Еми я приспа — отвърна Алтал. — Може би ще е по-добре да продължава да спи, докато се измъкнем от Треборея.
— В това състояние тя няма да може да язди — каза Бейд.
— Аз ще се погрижа за нея — каза Елиар. — Ще я сложа на моето седло, пред мен. Ще я придържам и няма да падне.
— Добре, ти поемаш отговорността за нея — каза Алтал. — Хайде да се махаме. Искам утре сутрин вече да сме далеч от Остос.
Два дни по-късно пресякоха река Магу на север, непосредствено до перквейнския град Гаган, и навлязоха в поразената от сушата селска местност. През цялото това време ариа Андина не се събуди. Елиар не престана да показва изненадваща загриженост за нея. Придържаше я, докато яздеха, и бе много внимателен, когато я сваляше от коня. Лично я хранеше, когато настъпеше време за обяд или вечеря, като при това собственият му апетит значително спадна.