За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Гостоприемно? О, Уил, отсъствал си толкова много години и сега не разбираш желанията на Рудолф в подобни ситуации.
— Това му казах и аз — Бейъд бе последвал гостите в големия салон, — но той не ме слуша.
— Ако присъствието ми тук ви създава много неудобства — каза Самира, слагайки върху лицето си невинно изражение, — то тогава ние можем да напуснем и да прекараме тази мразовита нощ в гората.
— Така ще бъде по-добре — каза Бейъд, който командваше охраната и се отнасяше отговорно към длъжността си. — Трябва да се подчинявам на заповедите на барон Рудолф.
— Но ние не можем да ги помолим да напуснат сега — каза Ройз. Като че ли да потвърди думите си, тя разтри премръзналите си пръсти. — Навън е адски студено. Да изгоним някого, е равносилно на това да го убием.
— Аз няма да ви оставя да си тръгнете — заяви Уилям Крайспън на Самира. — Ройз, бих искал малката спалня в западната кула да бъде приготвена за нашата гостенка.
— Западната кула? — повтори Ройз изплашена. — Може би някоя друга стая ще е много по-подходяща.
— Аз не мисля така — каза младият лорд. — Стаята, която е била на майка ми, преди да се омъжи, е в чудесно състояние и е най-подходяща за гостенката ни. Ройз, искам топло ядене, пресен хляб и вино за вечеря. Искам всички да седнем на голямата маса и ти също, за да правиш компания на лейди Самира.
— Но, Уил, знаеш, че аз винаги се храня с… — Ройз млъкна и като че ли се притесни.
— Бейъд, нямаш ли работа в двора? — попита Уилям Крайспън.
— Да, милорд, но първо трябва да изпратя жена ми да се погрижи за настаняването на вашата гостенка.
— Не е нужно да тревожиш Лиз. — Гласът на Ройз бе необичайно твърд и заповеднически. — Аз лично ще се погрижа за удобството на лейди Самира. Знаеш, че мога да се справя, Бейъд.
— Надявам се да е така — отговори той неохотно. Хвърляйки последен гневен поглед по посока на Самира, напусна салона.
Бейъд бе пренебрегнал заповедта на Ройз и бе изпратил жена си веднага, така че докато Самира и Ройз стигнаха спалнята, Лиз вече бе там.
Лиз бе ниска жена, красива по свой начин, но с винаги свити устни, които, изглежда, никога не се усмихваха.
— Ще се нуждаем от мангал, за да може да се затопли, Лиз — каза Ройз. — Тази стая е много студена и нашите гости едва ли ще се чувстват удобно.
— През зимата никой не се чувства удобно — бързо отговори Лиз. — Най-доброто, на което едни неканени гости могат да се надяват, е собствена стая и чисти чаршафи.
— Страхувам се, че ви създавам много неприятности — каза Самира.
Тя огледа стаята. По всичко личеше, че тук отдавна не е прониквала слънчева светлина, нито чист въздух. Миришеше на влага. Очевидно бе, че никой не ползваше стаята.
— Не е така. — Ройз сбърчи нос от облака прах, който се вдигна. — Просто моят съпруг никога не кани приятелите си да ни посещават тук. Той предпочита да се среща с тях в двореца на краля, където ходи всяка година.
— Може би когато свърши тази ужасна война, ще имате гости по-често — предположи Самира.
— Не мисля, че ще стане. — Ройз изглеждаше сърдита. Самира забеляза това и изчака, докато Лиз и останалите прислужнички излязат, преди да заговори отново:
— Сигурно се чувствате самотни само вие двете с майката на лорд Уилям Крайспън. — Когато Ройз не отговори, а започна да оправя леглото, Самира продължи да настоява: — Тя тежко болна ли е?
— Какво ви кара да мислите така? — Ройз изглеждаше стъписана от въпроса. Самира започна да я съжалява и малко да се срамува, че трябва да извлече колкото може повече информация от своята домакиня. Но това бе необходимо. Тя пренебрегна симпатиите си към жената и настоя да получи отговор на въпроса си.
— Лорд Уилям Крайспън ми каза, че майка му се вижда само с членовете на семейството — обясни Самира. — Предположих, че трябва да е болна. Имам някои умения да лекувам. Може би ще й бъда от помощ.
— Джоан е в отлично здраве. Просто предпочита да прекарва времето си в усамотение.
— Но в такъв замък къде е възможно човек да остане сам? — възкликна Самира със смях. — Навсякъде оръженосци, слуги. Няма усамотение дори за лорда и неговата дама. О, аз познавам живота добре, лейди Ройз, и ми е трудно да си представя, че човек може да намери уединение зад стените на замък.
— Има ли замъци като Бенингфорд в Асколия? — запита Ройз заинтересувана.
— Асколия много прилича на Бенингфорд. — Самира никога не бе ходила в Асколия, но Парис често й бе разказвал за там и тя се престори, че познава мястото добре. — Трудно е да се намери закътано местенце, където да не те безпокоят, освен в малкия параклис.