За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— О, небеса! — Алейн не вярваше на очите си.
— Исусе Христе! — Парис затаи дъх.
В този миг двамата мъже бяха толкова изненадани, че не можеха да реагират. Те просто стояха на конете си и гледаха приближаващия се домакин. Той като че ли бе духът на техния отдавна убит братовчед и приятел, сякаш Крайспън се бе преродил отново.
— Добре дошли в Бенингфорд, лейди Самира. — Младият мъж хвана юздите на коня й. — Милейди, позволете ми да ви се представя — ваш покорен слуга лорд Уилям Крайспън. Не очаквахме гости и затова не сме подготвени, но аз ще направя всичко, за да се чувствате удобно.
— Благодаря ви, сър. Вие ли сте баронът на този замък? — Самира знаеше много добре, че не е той, но задачата й бе да привлича погледите на хората върху себе си за по-дълго време. Тя го дари с брилянтна усмивка и се изправи на коня си гордо, за да могат всички в двора и тези от кулите да я видят.
— Дядо ми, барон Рудолф, е господарят тук — отговори той. — В момента той отсъства. Позволете ми да ви поканя в големия салон. — Все още хванал юздите на коня й, младежът въведе Самира във вътрешния двор.
— Колко добре сте защитени. Вярвам, че никоя армия не би успяла да проникне в Бенингфорд и да го превземе.
— Построен е, за да пази обитателите си от войната — обясни Уилям Крайспън. — Може би сте свикнали с по-луксозни замъци, но аз съм роден в Бенингфорд, майка ми живее тук и затова тук е моят дом.
— Вашата майка? — Самира дотолкова бе завладяна от присъствието на Уилям Крайспън, че дори не се обърна да види какво става с Алейн и Парис. Тя задържа погледа си върху лицето му. Когато той й подаде ръцете си, се облегна на раменете му и му позволи да я свали от коня. Колко силен бе той! В ръцете му тя се чувстваше като листенце от най-нежно цвете. Господи, колко е красив с тези сини очи и руса коса. Той бе пълна противоположност на тъмните мъже, които се срещаха в Сицилия. Самира остана неподвижна, сякаш за да задържи завинаги ръцете му около кръста си. Тогава чу баща си да се прокашля и си спомни задълженията:
— Очаквам с нетърпение да се срещна с вашата майка, милорд.
— О, няма да можете. — Внезапно лицето на Уилям Крайспън се промени, стана студено и дистанцирано. — По свое желание майка ми не се среща с никого, освен с членовете на нашето семейство. Но доведената ми баба е тук, така че ще имате компаньонка по време на престоя си.
Уилям Крайспън предложи ръката си и Самира я обви с пръсти. Двамата поеха към входа на западната кула, когато на пътя им се изпречи най-високият и грозен мъж, когото Самира някога бе виждала.
— Бейъд — каза Крайспън, — имаме гост.
— Гост? — повтори Бейъд, намръщи се и лицето му стана още по-грозно. — Нямам заповед от Рудолф за никакви гости.
— Дамата пътува и се нуждае от подслон — обясни Уилям Крайспън. — Не можем да я отпратим в това време.
— Аз ще го направя. — Бейъд не помръдваше от мястото си.
— Но това не е твоят замък, нали? — Уилям Крайспън погледна предизвикателно към Бейъд, докато той най-сетне отстъпи, позволявайки на младия мъж да въведе дамата в кулата.
— Кои са всички тези хора? — попита Бейъд, гледайки към придружителите на Самира пренебрежително.
— Това са моите слуги — отговори тя. — Двама рицари, които са мои лични гардове, техните двама оръженосци и двете ми камериерки. Надявам се, че не смятате четирима мъже и две жени за заплаха за замък като вашия?
— Барон Рудолф не приема никакви гости — настояваше Бейъд.
— Аз поемам изцяло отговорността — каза му Уилям Крайспън.
— Добре тогава. Ще трябва да обясняваш присъствието на тази жена тук, когато Рудолф се върне. А мъжете? Къде ще бъдат настанени? Хей, ти там, това не е пътят към обора — провикна се Бейъд на един от оръженосците.
— Те не разбират вашия език, но рицарите говорят малко тукашния език. — Самира каза точно това, което й бе казано. — Камериерките ми ще спят с мен, а моите пазачи — пред вратата на спалнята ми, както винаги правят. Двамата оръженосци ще останат в конюшнята при конете, ако бъдете така добър да им покажете къде е тя.
В действителност всички новодошли говореха тукашния език, но никой в Бенингфорд не трябваше да разбере това.
Пристигането на непознати тук, където не се допускаха външни хора, предизвика раздвижване у слугите в замъка. Всички искаха да зърнат приказно красивата млада дама, която бе въведена в големия салон. Прошепнатата от ухо на ухо новина стигна и до Ройз.
— Уил — обърна се тя към внука си, — скъпо мое момче, какво си направил?
— Само това, което бях научен да направя, докато бях в Болсеворския замък — каза Уилям Крайспън. — Показвам уважение към дамата, която бе застрашена от измръзване. Бенингфорд би трябвало да бъде по-гостоприемно място.