За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Прочети това! — Алейн му предложи свитъка, който през цялото време бе подмятал в ръцете си.
Парис го взе, развърза панделката и започна да чете. Докато вниманието му бе отнето от пергамента, Алейн бързо намигна на Самира.
— Така — Парис привърши с четенето и захвърли пергамента върху бюрото. — Роджър отказа да ме освободи от титлите и от длъжността ми и ми дава само временен отпуск, докато нещата около личния ми живот се оправят. Това не означава нищо. Моят живот никога няма да се оправи отново. Той е свършен и вие трябва да приемете истината.
— Добре тогава, но моят не е! — заяви Алейн. — Не искам да прекарам остатъка от него втренчил се в някоя градина или пък в морето, докато остарея и си загубя ума. И не трябва и ти да го правиш! Отпускът, която измолих от Роджър с толкова усилия, е, за да имаш време да ми помогнеш, за бога, и те заклевам да го направиш.
— Да ти помогна да направиш какво? — Парис беше съвсем незаинтересован.
— Да се върна в Англия и да разкрия истината за убийството на приятеля ни, което остана загадка толкова дълго време — отговори Алейн. — Искам да изчистя петното от името си, което тегне върху мен от момента, в който ме обвиниха в убийство.
— В убийство? — Самира не вярваше на ушите си. — О, тео Алейн, не и ти!
— Благодаря ти за доверието в мен, дете. — Без Парис да вижда, той се обърна към нея и й намигна отново. — Знаеш ли, че баща ти бе обвинен в съучастничество?
— Никога! Не знаех нищо за това. Как изобщо е възможно някой да си помисли, че…? — Самира спря и се засмя на Алейн. — О, мисля, че разбрах. Лъжливото обвинение изисква от вас да докажете своята невинност. Това ще е трудна задача, особено след като толкова много години са изминали, но е въпрос на чест и не може да не го направите.
— Точно така — потвърди Алейн. — Е, Парис, какво ще кажеш за моето предложение?
— Англия? — За радост на Самира сега Парис разсъждаваше върху идеята съвсем сериозно. — Едно дълго морско пътуване? Господи, толкова мразя морската болест.
Въодушевена от промяната в настроението на баща си, Самира бързо извика прислугата, която търпеливо чакаше нейните заповеди пред вратата.
— Просто остави всичко върху бюрото — каза тя, отмествайки документите му от масата.
— Какво правиш? — запита Парис.
— Поканих тео Алейн на вечеря — съобщи му Самира, — но тъй като ти отказа да напуснеш този кабинет, просто ще сервираме храната тук.
— Аз говоря за морската болест, от която страдам, а ти караш прислугата да носи табли с храна? — Парис погледна с отвращение предложените подноси с плодове, хляб, печени пилета и кани с вино.
— Ако не искаш, недей да ядеш, татко — предложи Самира, — но не отнемай това право на нашия гост. Тео Алейн, мога ли да ти предложа от пилето?
— С удоволствие. Ще го разрежа — каза той и с жест отпрати прислугата. — Самира, налей от виното.
Алейн хвърли бърз поглед към Парис, който най-сетне бе отишъл до прозореца и им бе обърнал гръб. После накъса пилето на парчета, които подреди в чинията.
— Благодаря ти, тео Алейн. Ще ми кажеш ли нещо повече за предстоящото пътуване до Англия?
— Да, Алейн, кажи ни нещо повече. — Парис измърмори поканата със сарказъм, но все пак се обърна с лице към тях, когато Алейн заговори.
— Сега е най-подходящото време да тръгнем. — Алейн говореше повече за да информира Парис, отколкото да даде отговор на Самира. — След като Джордж умря и Филип от Медия зае неговия пост, аз вече не съм емир. Филип е учтив с мен и мисля, че ако му предложа мои идеи, поне ще ме изслуша, но е ясно, че той ме смята за твърде стар. Казах ли ти, че официално съм пенсиониран от флотата?
— Ти не си стар — каза Парис.
— Тогава и ти не си, защото ние с теб сме на една и съща възраст.
— Кралят би трябвало да се възползва от твоя опит, вместо да те пенсионира. — В гласа на Парис вече не се усещаше отегчение от разговора. Той не погледна храната, защото през цялото време очите му бяха насочени към Алейн. Взе само една от пилешките кълки, а после отхапа от нея.
— Един мъж на твоите и моите години не е ненужен. Сега ние сме точно толкова силни, колкото винаги сме били.
Парис обикаляше из стаята и бързо унищожаваше пилешката кълка. Алейн кимна на Самира убеден, че приятелят му е взел положително решение.
— Знаеш, приятелю, че тук, в Палермо, напоследък станаха доста промени и повечето не са за добро. Преди… — Парис спря и пое дълбоко дъх — преди Юланда да се разболее, аз виждах Роджър всеки ден. Забелязах, че много е остарял след мозъчната треска миналата година, когато не можеше да говори и да се ориентира в пространството в продължение на седмици. Имаше дни, в които смяташе най-близките си приятели за врагове. Често бе груб със съпругата си Сибилия, а и със сина си. Сега той ни освобождава от клетвите, които сме дали да бъдем винаги на негово разположение и да се бием за него. — Парис отхапа отново от пилето. — Мм, вкусно. Винаги съм харесвал пилешките кълки. — Той спря до масата и си наля чаша вино. — Да, Алейн, мисля, че ще направим добре, ако напуснем Сицилия за известно време. Ще обмисля предложението ти.