За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Няма нужда да мислиш за това, татко. — Самира бе щастлива, че баща й отново се храни и говори както преди. — Сигурна съм, че пътуването е точно това, от което се нуждаеш. Веднага щом намерим свободни места на някой кораб, ще заминем. Колко вълнуващо ще бъде. Нямам търпение да видя Англия.
Парис и Алейн се спогледаха.
— Ти няма да дойдеш в Англия — заяви Парис. — Ако реша да замина, ти ще останеш в манастир в Италия, докато се върна.
— Никога! Ще избягам и ще те последвам.
— Самира — Алейн се опита да я успокои, — пътуването ще бъде дълго и може би опасно. Не можем да те подложим на подобно изпитание.
— А какво ще стане, ако решите да останете в Англия? Никога ли няма да ви видя отново? — попита Самира. — Нима ще трябва да прекарам целия си живот в някакъв отвратителен манастир само защото вие сте забравили за мен?
— Тогава ще се омъжа, преди да замина — заплаши Парис.
— Ха! Значи заминаваш. Мери си думите, татко. Докато не срещна мъж, когото да обичам така, както мама е обичала теб, няма да се омъжа. Ако се опиташ да ме насилиш, ще кажа пред всички присъстващи гости, че си обвинен в убийство. Така нито едно почтено семейство не би позволило на сина си да се ожени за мен.
Виждайки ужасеното изражение на Парис, Алейн реши, че трябва да се възползва от чувството за хумор на приятеля си. Освен това той откри логика в думите на Самира.
— Парис, бях предупредил теб и Юланда, че сте твърде снизходителни с това момиче. — Парис продължи да гледа невярващ разгневената девойка. Алейн избухна в смях. — Ако зависеше от мен, бих я оставил завинаги в Англия и там бих я заточил в манастир.
— Били сме снизходителни? — Парис бе възмутен от шеговитите думи на приятеля си. — Какво да кажа за теб с твоите поданици и специалното ти отношение? А Джордж? Благодарение на вас двамата имам такава дъщеря сега.
— Дъщеря, която много те обича — намеси се Самира. — Дъщеря, която би те придружавала навсякъде, дори и до студените северни земи, където майка ми би дошла с теб.
— Това вече не можеш да го отречеш, Парис. Юланда би те придружила където пожелаеш, въпреки непреодолимия си страх от морето. Знаеш го добре, нали? Предлагам да не оставяме Самира тук. Ако Роджър полудее отново и реши да воюва с теб, то никакъв италиански манастир не би я спасил. Тя трябва да дойде с нас.
— Обещавам, че ще ви бъда от полза и няма да съжалявате. Ще бъде страхотно пътуване, тате. Ще видиш.
— Алейн? — Парис бе гневен. — Сигурен ли си в това, което говориш?
— Разбира се, че съм. Не можем да предположим какво ще се случи в Сицилия, докато ни няма. Може би ще отсъстваме с години. Самира ще бъде в по-голяма безопасност с нас, а и много по-щастлива.
— Да оставя всичко тук, всичко, което ме свързва с Юланда! — Парис огледа кабинета си. — Мисля, че не мога да го направя.
— Аз оставям нещата тук в ръцете на един гръцки търговец, роднина на Джордж. Той ще се грижи и за къщата ми — обясни Алейн. — Доверявам му се напълно. Ако искаш, той може да се погрижи и за твоите неща. По този начин, когато се върнеш, къщата ти ще бъде в отлично състояние.
— Що се отнася до мама — намеси се Самира, — ти няма да я оставиш тук, татко, защото ще я носиш в сърцето си винаги.
След три седмици тримата напуснаха Палермо една сутрин с отлива.
— Тео Алейн, как мога да ти се отблагодаря за това, което направи за мен? — Самира хвана ръката му и те продължиха да се разхождат по палубата. — Но ти помогна не само на мен. Татко е много по-добре сега. Уреждането на всичките подробности около пътуването, внезапното решение да замине, всичко това го върна отново към живот.
— Не очаквай твърде много неща от него — предупреди Алейн. На Парис му бе нужно време, за да се научи да обича Юланда. Сега ще му е нужно също толкова време да се научи да живее без нея.
— Но той е направил най-трудната стъпка вече. Всъщност такава стъпка направихме и аз, и ти, тео Алейн — стъпка към едно приключение и нов живот.
Част III
Глава 15