За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че не можем.
— Но вие пропускате нещо — каза им Самира. — Мога да разбера защо Рудолф е държал дъщеря си така добре пазена, докато се е родил синът и след това. Но Уилям Крайспън каза, че е бил отгледан в друг замък, което означава, че той е напуснал Бенингфорд на около седем години. По това време Рудолф сигурно е решил, че за внука му вече не съществува опасност. В противен случай той не би пуснал момчето. Както може да се предполага, и Джоан е била спасена от убиеца, но все още продължава да стои в стаята си. Отново ви питам — защо? Ето няколко въпроса за вас — продължи Самира, след като никой не й отговори. — Защо домакинята на този замък позволява на слугите си да се отнасят толкова грубо с нея? Защо се страхува? И защо толкова бързо и точно ми каза, след като за нея съм просто една непозната, къде се намира Джоан?
— Ако познаваше Рудолф — каза й Парис, — не би се учудила от поведението на Ройз. Сега ни позволи да ти създадем удобства, доколкото можем, в тази студена и мрачна стая. После се изкъпи, преоблечи се и се приготви за вечеря с очарователния Уилям Крайспън, така че да може той да ти каже всичко, което знае за смъртта на баща си и за положението на майка си Алейн ще пази пред вратата ти.
— Необходимо е да знаем — каза Алейн — как можем да стигнем до стаята на Джоан. Веднъж щом успея да я видя и да говоря, ще ни е по-лесно да я спасим, а също и сина й.
— Той непременно трябва да остане в безопасност — говореше Самира възбудено. — Без значение какво ще се случи с нас, не можем да допуснем то да навреди на Уилям Крайспън. Ако с него се случи нещо, защото ние сме в Бенингфорд, доказването на вашата невинност е безсмислено.
Глава 16
Малката баня бе разположена между кухнята на замъка и пералнята. Поради това вътре бе много топло и обикновено изпълнено с пара. Светлината от газената лампа придаде на помещението мъглив ефект.
Ваната бе дървена, с формата на съсечено наполовина буре. Отстрани бе оградена от грубо нарязани ленени платове, които имаха за цел да предпазват къпещия се от любопитни погледи. Върху малка дървена поличка бе поставена купа с полутечен сапун, както и куп добре нагънати чисти парчета плат, които се използваха за измиване.
Парис се огледа, но никъде не видя кърпи, и реши да потърси. Така от горещата баня се озова в тъмния мразовит двор на Бенингфорд. Беше късен следобед и дневната светлина бе много слаба, но Парис откри, че паметта му не го е излъгала. Той бе ползвал банята няколко пъти при предишното си идване в Бенингфорд и сега му бе много лесно да намери вратата на пералното помещение. Тъкмо щеше да натисне бравата, когато някой друг го направи, но от вътрешната страна. Показа се жена, която носеше няколко бели кърпи.
— А, ето ви, сър Спирос — каза Ройз. — Нося ви кърпите, от които се нуждаете.
Той не обърна никакво внимание на факта, че вместо сама да му донесе хавлията в банята, тя можеше да изпрати някоя от слугите. Парис наблюдаваше с нарастващ интерес нейните движения — как тя взе ключовете, избра един от тях и заключи вратата на пералното помещение.
— Необходимо ли е това? — попита той. — Кой би искал да открадне хавлии и дрехи? Не би имал никаква полза.
— Не е от страх, че могат да изчезнат дрехите, чаршафите или хавлиите. Веднъж Рудолф откри един от своите оръженосци с една от кухненските прислужници да се въргалят в чаршафите за неговото легло. Изгони и двамата и оттогава аз държа ключовете за пералното помещение.
— Забелязах, че имате доста голяма връзка ключове, закачени за колана ви — отбеляза Парис, продължавайки да я изучава. — Всички ли ключове от замъка носите със себе си?
— О, не — отговори му Ройз, — има ключове, които само съпругът ми притежава. Когато той отсъства, ги поверява на Бейъд.
— Имате ли ключове от вътрешността на замъка? — Парис говореше съвсем тихо. — От складовете за вино, за храна, от спалните в западната кула?
— Защо ме питате?
— Опитвам се да науча английските обичаи, милейди.
— Не, има нещо друго. — По лицето й пробягна сянка на безпокойство. — Някой идва. Трябва да се връщам в кухнята. Лиз ще се чуди къде съм отишла.
Парис също чу приближаващи стъпки. Бяха като от двама мъже, които разговаряха помежду си. Усещайки, че Ройз може да му даде информация, която да му е от голяма полза, Парис реши, че не може да я остави да си отиде. Но тя не биваше да бъде видяна да разговаря с един непознат.