За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
Ройз изпитателно гледаше лицето на младата дама, така че тя започна да се чувства притеснена.
— Ако някой търси уединение, той го намира. — Ройз говореше толкова тихо, че Самира трябваше да се приближи до нея, за да може да я чуе. — В стаята точно зад нас една дама се нуждае от спокойствие и го намира зад заключената врата.
— Искате да кажете, че когато сте в стаята на вашия лорд, вие намирате усамотение? — попита Самира, която се нуждаеше от повече информация.
— Стаята на лорда е две нива над тази — Ройз продължи да говори със същия тих глас. — Между спалнята на лорда и тази има друга.
Самира разбра, че по неизвестни за нея причини Ройз й бе осигурила всичката необходима информация девойката би задала още няколко въпроса, но бяха прекъснати от Лиз, която влезе с една от слугините. Носеха мангал и кофа с дървени въглища. Последва ги момиче, което носеше спално бельо, и Нена личната прислужница на Самира. Най-накрая бяха Алейн и Парис с багажа на Самира.
Ройз изчака, докато леглото бъде добре застлано и огънят започна да затопля стаята. Тя наблюдаваше Самира и нейната прислужница, но по-обстойно разгледа двамата мъже. И двамата бяха с бради, така че не можеше да види добре лицата им.
— Ако наистина сте решени да спите пред вратата на лейди Самира — Ройз се обърна към този, който се наричаше Спирос, — могат да ви се донесат сламеници.
— Рицарите са свикнали с неудобствата — намеси се Лиз. — Няма да им пречи, ако спят на пода.
— Вече си свободна, Лиз — каза Ройз. — Повикай останалите прислужници със себе си.
— Ще се нуждаем от вас в кухнята. — Лиз не помръдна от мястото си до вратата. С жест на ръката си тя нареди на останалите да излязат и добави: — Ще ви изчакам и ще тръгна с вас към кухнята, лейди Ройз.
— Разбира се — потвърди Ройз, без да откъсва поглед от гостенката. — Ако имате нужда от нещо, лейди Самира, моля, не се колебайте да се обърнете към мен. Ще наредя да ви донесат топла вода, за да можете да се изкъпете.
— Благодаря ви! — Въпреки опитите си Самира не можа да измисли начин да задържи Ройз в стаята, а същевременно да се освободи от Лиз.
А вие, господа — говорейки бавно, тя се обърна към Лукас и Спирос, — има ли нещо, от което да се нуждаете?
— От нищо, милейди — отговори Лукас, имитирайки чудесно гръцки акцент. След като се поклони на Ройз, той разгледа внимателно стаята.
— След дългото пътуване се чувствам изморен. Имате ли баня, която да мога да ползвам, лейди Ройз? — попита Спирос със същия акцент.
— Намира се точно до къщата — отговори му Ройз. — Там има топла вода.
— Благодаря ви, лейди Ройз. Ще се възползвам веднага щом мога.
Самира забеляза колко внимателно един на друг говорят баща й и Ройз. Очите на дамата бяха топли, а на лицето й се появи усмивка, на която Парис отвърна. Сцената бе прекъсната от острия глас на Лиз.
— Идвате ли, лейди Ройз?
— Да — сепна се Ройз. — Ще се видим на вечеря, лейди Самира.
Парис я последва до вратата и изчака, докато двете жени се отдалечиха достатъчно, че да не могат да чуят казаното в стаята на Самира.
— Мислиш ли, че ще можеш да научиш нещо от нея? — попита Алейн веднага щом вратата бе затворена.
— Ще направя всичко възможно — отговори Парис. — Бейъд и Лиз не се отнасят добре с Ройз. Всяка истинска дама би негодувала от подобно безочие. А и, доколкото мога да си спомня, Рудолф не бе от най-любящите съпрузи.
— Мисля, че тя е самотна и копнее да поговори с някого — каза Самира. — Тя ми разказа толкова подробности веднага щом й зададох няколко въпроса. Самира предаде всичко, което бе научила от Ройз.
— Значи Джоан е точно над мен. — Алейн погледна над главата си. — Едва ли ще мога да вляза в спалнята й през прозореца, но мога да изкача няколко стъпала и след миг ще бъда при нея.
— Ще бъдеш убит много преди това. Не забеляза ли пазача пред стълбите за нагоре? Рудолф не е оставил никакъв шанс на Джоан за бягство. Или пък възможност за някого да се добере до нея.
— Защо? — попита Самира.
— Какво искаш да кажеш? — замисли се Алейн.
— Защо Рудолф е държал дъщеря си заключена в продължение на осемнайсет години?
— И аз си задавам същия въпрос — призна Алейн.
— Рудолф може би се е страхувал, че този, който е убил Крайспън, ще посегне и на дъщеря му. Към страха му за живота й можем да прибавим и убедеността му, че тя е бременна от Крайспън. Всеки, видял Уилям Крайспън, не би се усъмнил на кого е син.
— Когато в началото го видях, помислих, че е призракът на Крайспън — каза Алейн. — Почти бях готов да го повикам по име. Благодаря на Бог, че се спрях. Синът на Крайспън! Парис, това много променя плана ни. Не можем да направим нищо, което ще изложи на опасност Уилям Крайспън.