За любов и чест
- Автор: Спир Флора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радка Ганкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За любов и чест». Краткое содержание книги:
Той направи единственото нещо, за което можа да се сети. Притисна Ройз до стената, като разпери пелерината си така, че роклята й да не се вижда. Когато тя осъзна какво правеше той и щеше да протестира, той докосна устните й със своите. С малко повече късмет мъжете, които сега преминаваха покрай тях, биха помислили, че това е някой от техните приятели оръженосци и биха отминали, без да обръщат внимание на Ройз и Парис.
Бяха изминали единайсет месеца от смъртта на Юланда, през които Парис не бе докосвал жена. Не бе имал желание за това, нямаше и желание да целува Ройз сега, но това бе единственото нещо, за което можа да се сети, за да я накара да замълчи. Очакваше тя да се бори с него и тя го направи, но това трая само миг. Той я притискаше нежно до стената, но бе непоклатим и знаеше, че тя не може да преодолее мъжката му сила. Ройз имаше само една свободна ръка, с която да го отблъсне, тъй като другата още стискаше кърпите. Все пак Ройз можеше да одраска лицето му или да го удари с дясната си ръка, но тя не го направи. Остана спокойна и го остави да целува устните й, а после много бавно разтвори своите.
Парис почувства как първият прилив на топлина го обгръща в резултат от нарастващото му мъжко желание. Той разбра, че тя се бе отдала изцяло на момента и милваше косата му. В следващия миг той я освободи. Двамата мъже бяха отминали, без да обръщат внимание на двойката.
— Моля ви за извинение — прошепна Парис, но без да използва гръцкия акцент — Помислих си, че не искате да бъдете видяна тук с мен, затова го направих…
— А не ви ли мина през ума, че за мен е по-приемливо да ме открият да разговарям с вас, отколкото да се целуваме? — думите й би трябвало да са гневни, но не бяха. Тя ги изрече с мек, мечтателен глас, който накара Парис да помисли, че може да говори свободно.
— Ройз, имам няколко въпроса. Ще ми отговориш ли?
Тя се колебаеше и той видя страх и напрежение в очите й, но и кимането на главата й. Те стояха толкова близо един до друг, че челото й се докосна до брадичката му. Преди да е променила решението си, той отвори вратата на банята и я избута вътре.
В банята газената лампа все още гореше. Ройз постави чистите кърпи на полицата до сапуна. Вдигна лампата и я доближи до лицето на Парис, така че да може да го види по-добре. Това го подразни.
— Махни тази лампа — каза й той тихо.
— Не, няма. — Тя приближи лампата още така, че светлината да пада точно върху лицето му. Затаи дъх и ръката й потрепери.
— Сър Парис, това сте вие.
Той не отговори и се надяваше, че тя ще реши, че е направила грешка.
— Другият мъж с вас, този, който наричате Лукас, той е сър Алейн, нали?
Парис все още не отговаряше на въпросите й. Чакаше. Очакваше, че тя ще извика стражите, и се чудеше дали да не я убие, преди да го е направила, но знаеше, че е неспособен да извърши подобно нещо.
— Лейди Самира много прилича на вас — продължи Ройз. — Тя има същата черна коса и мили очи. Нейните въпроси ме направиха подозрителна, но вашите очи ви издадоха, сър Парис. След всичките тези години аз все още си ги спомням много ясно.
— Лейди Ройз! — Той не каза нищо повече.
Тя вдигна дясната си ръка и прокара пръсти по брадичката му, а после по устните. Там спря и започна бавно да ги милва.
— Никой никога не ме е целувал толкова сладко и нежно — каза тя и отдръпна ръката си от лицето му. — Какви са вашите намерения — да ме изкушите да изневеря на Рудолф?
— Аз просто исках да ви предпазя от минаващите мъже, за да не могат те да ви разпознаят и да докладват на Бейъд, че сте разговаряли с мен. Лейди Ройз, бих искал да ви помоля да не разкривате присъствието ми тук.
— Защо се върнахте?
— За да потърсим справедливост.
— От Рудолф? — Върху лицето й се появи тъжна усмивка. — От него не може да се очаква справедливост.
— Знаете ли нещо за нощта, през която бе убит Крайспън? — попита Парис.
— Само това, че Рудолф не го е убил със собствените си ръце, защото той седеше на голямата маса, когато го повикаха и му казаха, че Крайспън е нападнат. Никога не съм повярвала на обвиненията, че вие и сър Алейн имате нещо общо със смъртта на Крайспън, въпреки че нямам никакви доказателства за вашата невинност. Не знам нещо повече за случилото се през онази нощ, но мисля, че Джоан знае какво точно се е случило. Може би само тя знае истината.
— Защо ми казваш всичко това?
— Защото тя не би говорила. В началото, след убийството на Крайспън, изглеждаше съвсем естествено тя да не желае да говори. Но след като се роди Уилям Крайспън, тя престана да плаче и винаги, когато се споменаваше смъртта на съпруга й, оставаше замислена и мълчалива. Бе естествено да не е преодоляла мъката си и да желае да забрави онази ужасна нощ. Сър Парис, аз вярвам, че вие и вашият приятел сте тук не само за да търсите справедливост, но и да спасите Джоан от затвора, в който се намира тя.