Женската сексуалност
- Автор: Долто Франсоаз
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Женската сексуалност». Краткое содержание книги:
Ето защо, когато боледува, малкото дете не трябва да се отделя от майката, а по-голямото не трябва да се лишава от чести посещения от близките или от майка си. Не болестта е в основата на тежките смущения, които виждаме у някои деца, чиито сериозни заболявания в ранното детство се привеждат като обяснение на по-сетнешната им неадаптираност. Необратимите за някои деца символични увреди, въпреки възвърналото се много добро физическо здраве, са предизвикани от условията на нарушена символична връзка, каквито условия са продължителното отсъствие на майката и близките. Твърде много време е минало, твърде много неща са се случили, твърде много усещания са се натрупали в отсъствието на майката и когато тя или близките се върнат, децата вече не ги разпознават. Защото не ги помнят такива и поради това не те са тези, които очакват да видят отново.
Да се върнем на детето и майката, чрез която то познава себе си. Детето и майката не са сами на света. Много рано то чува как тя говори с други хора, наблюдава в пространството заниманията й с дейности, които не са насочени към него. Всичко, което става в полето на възприятията му, се свързва в еднаква степен с майка му и с него. Близките са свързани с нея — като атрибути и допълнения на нейното и неговото същество — и с дейността й, към която се присъединяват. Когато сменят майката в грижите за бебето и установяват с него връзка на приятна близост, тези други хора, свързани с най-важния за него друг, майката, уплътняват присъствието й с усещанията, които му предават и които го въвеждат в света на хората и в обществото. Те повтарят с различните си гласове звуковете, произнасяни от майката. Когато говорят на него, един звук се повтаря непрекъснато, този на името му; когато говори с тях, майката също произнася, както и другите, звукове, които се свързват с присъствието им и с казаното за тях. Така детето се разпознава и разпознава в другите съучастно желание, което организира все повече уголемяващото се поле на езика му. Този език в широкия смисъл на пумата остава рецептивен, докато, детето не се научи да се изразява.
Но въпреки че гласните струни на кърмачето потенциално могат да възпроизвеждат всички звукове на всички човешки езици, много бързо детето, отглеждано в среда с определен майчин език, губи възможността да произнася звуковете на чуждите езици. Това доказва, че самото тяло е потенциален език за общуване, вече закодиран според един вид кибернетика на фините движения на вътрешната му мускулатура във връзка с това, което прави желанието за общуване осъществимо. Посвещението в интелигентност и чувствителност минава през тялото, което носи техния отпечатък! Би могло да се каже, че най-деликатните му функции са белязани от изписването на мрежа от силови линии, от следи, оставени: от езика на взаимоотношенията.
Желанието на детето да общува организира с тези така опознати близки хора От окръжението му сложна система на взаимоотношения, ориентирана от него към тях. Някои от тях ще станат привилегировани във взаимното съучастие и доверие. Желанието му по отношение на обектите се диференцира чрез модулиране на емоциите, които изпитва към приятелите си. Тяхното отдалечаване, продължително отсъствие или загуба му причиняват страдание. Но най-важният човек за зараждането на тези отношения, майка му, остава основното присъствие, вдъхващо му сигурност, когато страда от коя да е друга раздяла.
Към тези начални архаични отношения с другите се съотнасят след това всички значителни срещи, подобни по своята емоционалност, с партньори, при контакта с които отново изплува споменът за изпитаното удоволствие. Създава се съзвучие в радостта от повторните срещи и съзвучие в тъгата от разделите.