Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Чудесно. Жената, на която най-много се доверявам, сплетничи зад гърба ми, а сега ме моли да не се опитвам да открия какво е казала.
— Стига празни приказки — прекъсна ги Питър. — Днес всички получихме удари под пояса. Но трябва да продължаваме да работим заедно, нали? Тази вечер вие двамата ще подготвите почвата, за да мога да изляза открито на световната сцена. Аз пък ще ви осигуря влиятелна позиция в Тайланд, преди да разкрия, че съм още дете. Кой от тримата ще спи най-спокойно тази нощ?
— Аз — обяви сестра Карлота, — защото нямам грехове, които да тежат на съвестта ми.
— Глупости — измърмори Бийн. — Всички грехове на света ти тежат.
— Бъркаш ме с някого.
Дърдоренето им звучеше като приятелски закачки — стари шеги, които ги сближаваха.
Защо и в неговото семейство нямаше такова нещо? Питър се закачаше с Валънтайн, но тя никога не се отпусна да се държи по същия начин с него. Мразеше го, дори се боеше от него. А родителите му бяха пълна скръб. С тях можеше да забрави за всякакви шеги, заяждане или забавни спомени.
„Може би наистина съм отгледан от роботи“ — помисли.
— Предай на родителите си, че благодарим за вечерята — каза Бийн.
— Хайде в леглата — обяви сестра Карлота.
— Няма да се върнете в хотела, нали? — осведоми се Питър. — Заминавате ли?
— Ще ти изпратим електронно писмо как да се свържеш с нас — отвърна Бийн.
— Налага се ти също да заминеш — добави Карлота. — Когато разкриеш самоличността си, Ахил ще знае къде да те намери. И макар че Индия няма причина да те убива, Ахил има. Той очиства всеки, който го е видял безпомощен. А ти дори го постави в такова положение. Ако успее да се докопа до теб, смятай се за мъртъв.
Питър си спомни опита за убийство на Бийн.
— Той не се поколеба да убие и родителите ти заедно с теб, нали?
— Може би трябва да кажеш на майка си и баща си, преди да разкриеш истинската си самоличност в мрежата — предложи Бийн. — И да ги накараш да заминат.
— Все някога ще престанем да се крием от Ахил и ще се изправим открито срещу него.
— Не и преди някое правителство да се заеме с охраната ти. Дотогава трябва да се криеш. Родителите ти също.
— Дори не съм сигурен, че ще ми повярват. Родителите ми имам предвид. Когато им кажа, че съм Лок. Кои родители биха повярвали? Сигурно ще ме сметнат за луд.
— Имай им вяра. Сигурно ги мислиш за глупаци, но мога да те уверя, че не са. Или поне майка ти не е. От кого иначе си наследил ума си? Те ще те разберат.
Питър се прибра в десет часа и веднага почука на вратата на родителите си.
— Кой е? — попита баща му.
— Будни ли сте?
— Влизай — обади се майка му.
Побъбриха си няколко минути за вечерята, за сестра Карлота и миличкия Юлиан Делфики, колко невероятно било, че толкова малко дете е постигнало толкова много през краткия си живот. И така нататък, докато Питър не ги прекъсна:
— Искам да ви кажа нещо. Утре двама приятели на Бийн и Карлота ще започнат фалшива кампания за издигане на Лок като кандидат за хегемон. Знаете ли кой е Лок? Политическият коментатор?
Те кимнаха.
— На следващата сутрин — продължи Питър — Лок официално ще обяви, че не може да приеме, защото всъщност е още тийнейджър, който живее в Грийнсбъро, Северна Каролина.
— Така ли? — попита баща му.
Явно не разбираха.
— Аз съм Лок, татко.
Те се спогледаха. Питър очакваше да кажат някоя глупост.
— Да не искаш да ни кажеш, че Валънтайн е Демостен? — попита майка му.
За момент той си помисли, че е шега, сякаш само твърдението, че Валънтайн е Демостен, можеше да е по-абсурдно от това, че той е Лок.
После си даде сметка, че във въпроса й нямаше ирония. Това беше важен проблем, който трябваше да разреши — противоречието между Лок и Демостен. Иначе Чамраджнагар и Ахил пак щяха да имат нещо срещу него. Много важно беше от самото начало да обвини Валънтайн за писанията на Демостен.
По-важното обаче бе, че майка му знаеше.
— Откога знаете?
— Много се гордеем с всичко, което си постигнал — увери го баща му.
— Също както се гордеем с Ендър — добави майка му.
Питър едва се окопити от емоционалния шок. Току-що чу от устата им онова, за което бе копнял цял живот, макар че не го признаваше дори пред себе си. Очите му се насълзиха.
— Благодаря — измънка.
След това избяга от стаята и затвори вратата. След петнайсет минути някак си успя да се овладее достатъчно, за да напише няколко писма до Тайланд и да започне статията, в която разкриваше самоличността си.