Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Всичко сте измислили.
— Не, просто единствените, с които поддържаме връзка, са високопоставеният ми приятел във Ватикана и добрият стар пенсиониран полковник Граф — обясни сестра Карлота.
— Ще използваме всичките си ресурси — добави Бийн, — но мисля, че е достатъчно. Новината ще се появи утре. На следващата сутрин вече можеш да дадеш отговор. В момента, когато всички подготвят първата си реакция на кандидатурата ти, светът ще прочете отказа ти с обяснението, че си твърде млад, за да приемеш такава отговорна длъжност.
— Това само по себе си ще ти даде морално право да приемеш поста на хегемон, когато му дойде времето — вметна сестра Карлота.
— Като отказвам поста, увеличавам шанса си да го получа?
— Не и в мирно време. Когато откажеш пост в мирно време, завинаги излизаш от играта. Сега обаче сме в навечерието на война. В този случай човекът, който жертва амбициите си за общото благо, се издига неимоверно много в очите на хората. Особено когато фамилията му е Уигин.
„Трябва ли постоянно да изтъкват, че роднинските ми връзки с Ендър са по-важни от дългогодишния ми труд?“
— Нямаш нищо против да използваме роднинската връзка, нали? — осведоми се Бийн.
— Ще направя каквото трябва и ще използвам всичко, което може да ми помогне. Но… утре?
— Ахил е пристигнал в Индия вчера, нали? С всеки изминал ден шансът му да те разкрие се увеличава. Мислиш ли, че ще си губи времето да чака? Ти го разобличи — той копнее за реванш, а Чамраджнагар няма да се посвени да му даде информация за теб, нали?
— Не. Чамраджнагар вече ми даде да разбера какво мнение има за мен. Няма да си даде труда да ме защити.
— Ето пак. Дадохме ти нещо, което можеш да използваш. Сега ти ми помогни. Как мога да се добера до позиция да обучавам и командвам войска? Стига да не се наложи да се връщам в Гърция, разбира се.
— Не, не в Гърция. Нямаш полза да се връщаш там. Така ще попаднеш под влиянието на руснаците. Няма да имаш свобода за действие.
— Къде тогава? — намеси се сестра Карлота. — Къде имаш влияние?
— Без излишна скромност, в момента имам влияние навсякъде. След два дни може да нямам никъде.
— Тогава да действаме веднага — настоя Бийн. — Къде?
— Тайланд. Бирма няма шансове да отблъсне нападение от Индия или да сключи съюз за отбрана. Тайланд обаче е традиционен лидер в югоизточна Азия. Единствената азиатска страна, която никога не е била колонизирана. Естествен водач в региона. Освен това имат силна войска.
— Ама аз не знам езика.
— Няма проблем. Тайланд от векове е многоезична страна, а и традиционно приемат чужденци на важни постове и им разрешават да влияят в политиката, стига да защитават тайландските интереси. Пробвай късмета си там. Ще се наложи да ти се доверят. Ти и без това май държиш на лоялните отношения.
— Напротив. Гледам само своя интерес. Единствената ми цел е да оцелея. Това съм аз.
— Да, но оцеляваш, като оставаш верен на малкото хора, от които зависиш. Четох за теб толкова, колкото и за Ахил.
— Всичко написано за мен са журналистически измислици.
— Не говоря за медиите. Четох доклада на Карлота до МФ за детството ти в Ротердам.
Бийн и Карлота се заковаха на място. „А, изненадах ли ви?“ — със задоволство установи Питър. Нека да знаят, че и той ги е проучил добре.
— Докладите са строго поверителни — отбеляза Карлота. — Не би трябвало да се пазят копия.
— Да, няма копия. Но между истинските приятели няма тайни.
— Аз самият не съм чел този доклад — възмути се Бийн.
Карлота изпитателно се вгледа в Питър:
— Някои сведения не бива да излизат на бял свят.
Питър се почуди какви ли тайни знае за Бийн. Защото „докладът“, за който спомена, бе от досието на Ахил и в него само се споменаваше, че има друга информация за живота им в Ротердам. Данните за Бийн бяха оскъдни. Питър не беше чел истинския доклад. Но сега му се прииска да го намери, защото очевидно имаше нещо, което сестра Карлота не искаше Бийн да узнае.
Бийн също се досети.
— Какво толкова има в този доклад, та не искаш Питър да ми го каже? — поинтересува се той.
— Трябваше да убедя Военното училище, че преценката ми за теб е обективна — отвърна тя. — Затова се наложи да дам някои отрицателни оценки, за да повярват на положителните.
— Мислиш ли, че това ще нарани чувствата ми?
— Да, мисля. Защото макар че ще разбереш защо съм написала тези неща, никога няма да забравиш, че съм го направила.
— Едва ли са чак толкова лоши?
— Не става дума дали са лоши. Не би трябвало да са прекалено лоши, защото така нямаше да те вземат в училището, нали? Ти беше твърде малък и от дирекцията не повярваха на изпитните ти резултати, нямаха време да те обучават, освен ако не беше… такъв, какъвто съм те описала. Просто не искам да запомниш думите, които съм написала за теб. И ако си разумен, Бийн, ще се въздържиш и няма прочетеш доклада.