Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)
- Автор: Сенкевич Генрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)». Краткое содержание книги:
И в неговия глас ясно прозвуча насъбраната горчивина, която изпълваше сърцето му. Навярно Нели го бе разбрала, защото се притисна към него по-силно, а той, като овладя мигновеното си вълнение, продължи:
— Аз няма да се променя и щ се грижа за тебе, ще те пазя както преди. Докато те бяха живи, нямаше никаква надежда за спасение. Сега можем да избягаме в Абисиния. Абисинците са чернокожи и диви, но са християни и неприятели на дервишите. Само да си здрава и ще успеем, защото до Абисиния не е много далеч. А дори и да не успеем, дори и да попаднем в ръцете на Смаин, не мисли, че той ще си отмъсти на нас. В живота си никога не е виждал нито Гебхър, нито бедуините; познаваше само Хамис, но какво представлява Хамис за него? Пък и ние можем въобще да не казваме на Смаин, че Хамис е бил с нас. Ако успеем да преминем в Абисиния, ще бъдем спасени, ако ли не, пак няма да се чувствуваш по-зле, а по-добре, защото такива жестоки хора като онези сигурно няма повече в целия свят … Ти не се страхувай от мен, Нели!…
И в желанието си да спечели нейното доверие, а същевременно да я окуражи, той започна да я милва по изрусялата главичка. Като слушаше, момичето вдигна плахо очи към него. Личеше си, че иска нещо да каже, но се бави, колебае се и се страхува. Накрая наведе глава така, че косите й напълно закриха лицето, и още по-тихо от преди попита с малко разтреперан глас:
— Сташек …
— Какво, мила?
— Те няма ли да дойдат тук?
— Кои? — попита учудено Стас.
— Онези … убитите?
— Какво говориш, Нели?
— Страх ме е!… Страх ме е!…
И пребледнелите й устни започнаха да треперят.
Настъпи мълчание. Стас не вярваше, че убитите могат да възкръснат, но понеже беше нощ и телата им се намираха недалеко, той се почувствува някак си странно обезпокоен, по гърба му полазиха тръпки.
— Какво говориш, Нели? — повтори той. — Динах те е научила да се страхуваш от духове… Умрелите не…
И не довърши, защото в същия миг стана нещо ужасно. Сред нощната тишина в глъбините на прулома от посоката, където лежаха труповете, внезапно се разнесе някакъв зловещ нечовешки смях, в който трептеше отчаяние и радост, жестокост и болка, ридание и подигравка — сърцераздирателният и спазматичен смях на побърканите или прокълнатите.
Нели извика и с всички сили прегърна Стас. А на него му настръхнаха косите. Саба скочи и започна да ръмжи.
Ала седналият наблизо Кали спокойно вдигна глава и почти весело каза:
— Хиени, смеят се на Гебхър и на лъва.
XXIII
Големите събития през миналия ден .и нощните преживявания така изнуриха Стас и Нели, че накрая оборени от съня, и двамата заспаха, дълбоко и чак следобед момичето се показа пред палатката. Стас стана малко по-рано от плъстената постеля край огъня и очаквайки другарчето си, поръча на Кали да приготви закуската, която поради късния час щеше да бъде едновременно и обяд.
Дневната светлина пропъди нощните страхове; двамата се събудиха не само отпочинали, но и ободрени духом. Нели изглеждаше по-добре и се чувствуваше по-силна, а тъй като и двамата искаха да заминат колкото може по-далеч от мястото, където лежаха разстреляните суданци, веднага след като се нахраниха, качиха се на конете и тръгнаха напред. По това време на деня всички пътешественици из Африка се спират на обедна почивка и дори керваните, съставени от негри, се крият под сянката на огромните дървета, защото настъпват така наречените „бели часове“ — часове на зной и мълчание, когато слънцето безмилостно пече и гледа отвисоко, сякаш търси кого да убие. По това време всички животни се завират в най-големите гъсталаци: престава песента на птиците, престава жуженето на насекомите и цялата природа потъва в тишина, спотайва се, сякаш се стреми да се предпази от погледа на злото божество. Ала те пътуваха през прулома, в който една от стените хвърляше дебела сянка, и можеха да се придвижват напред, без да се излагат на опасния пек. Стас не искаше да напускат прулома, първо, защото по високото можеха отдалеч да бъдат забелязани от отредите на Смаин, и, второ, защото в него беше по-лесно да се намери в скалните пукнатини вода, която на откритите места попиваше в земята или се изпаряваше под действието на слънчевите лъчи.