Любовницата на пирата
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на пирата». Краткое содержание книги:
— Защото съм бременна от два месеца! — извика тя и побягна към стълбите.
Тристан чу как вратата на спалнята му се затръшна и отново се ухили. Ала след миг лицето му потъмня като буреносен облак, защото се досети, че преди два месеца Бетина се намираше на остров Сен Мартен.
Хукна по стълбите и блъсна вратата на спалнята. Когато видя разкривеното му от гняв лице, Бетина отстъпи назад. Той я сграбчи за раменете и силно я разтърси.
— От кого е детето? — изрева Тристан.
— Какво?
— По дяволите, жено! От кого е детето, което носиш?
Тя недоумяващо го изгледа.
— Да не си полудял? Това дете е…
Млъкна, защото си спомни съмненията, които бе посадила в душата му и избухна в смях. Той отново я разтърси.
— Отговори ми!
— Детето е твое, разбира се — подигравателно отвърна Бетина. — Кой друг би могъл да бъде бащата?
— Много добре знаеш кой!
— Стига, Тристан. Нали ти признах, че те излъгах за Пиер. Нима не ми вярваш? — подразни го тя.
— Искам да се закълнеш, че детето е мое!
— О, не, няма да ти доставя това удоволствие! — В гърдите й отново се надигна гняв. — Няма никакво значение от кого е детето. Ще си отида от този остров и ти никога няма да го видиш. А ако толкова те разстройва мисълта, че съм бременна, мога да замина още сега!
— Самата ти беше толкова разстроена, че се нахвърли върху мен.
— Ти съсипа живота ми! Ако не беше ти, сега щях да съм омъжена за Пиер. Ти ме изнасили и сега аз нося копеле. Аз имам причини да бъда разстроена, но не и ти!
— Имам право да знам от кого е детето, което носиш!
— За какво право говориш? Ти не си ми съпруг; дори не си ми любовник. Ти си само мъжът, който ме изнасили. Какво право имаш?
Тристан я притисна към гърдите си и грубо я целуна, причинявайки й болка. Сетне я пусна и я отблъсна от себе си.
— Върви по дяволите, Бетина. Ти си истинска вещица!
— Тогава ме пусни да си отида. Моля те, Тристан. Скоро коремът ми ще порасне и ти ще трябва да задоволяваш похотта си другаде. Пусни ме сега.
— Не. Трябва да замина за известно време. Ти ме омагьоса и ме накара да забравя целта си.
— Каква цел? Да доставиш откраднатото злато в Англия? — язвително подхвърли тя.
— Златото вече е изпратено.
— О, значи се каниш да ограбиш още злато! Ти си пират, Тристан, въпреки че се криеш зад покровителството на английската корона.
— Ти приемаш нещата такива, каквито ти се иска да ги видиш. Не, моето пътуване е с лична цел и не е за печалба.
— Но ти каза, че имаш цел. Каква е тя?
— Не е твоя работа. Той се извърна и се запъти към вратата.
— Да не би да заминаваш, за да търсиш дон Мигел?
Тристан рязко се обърна и подозрително я изгледа.
— Откъде знаеш…
— Ако си спомняш, аз бях тук, когато двамата с капитан Кейси говорехте за дон Мигел — прекъсна го Бетина. — Дон Мигел е…
— Не произнасяй името му, сякаш сте близки приятели! — избухна младият мъж и светлосините му очи заблестяха с гневен пламък. — Той не е дон Мигел, той е Бастида… убиецът!
— Защо го търсиш? — заинтригувано попита Бетина.
— Заради нещо, което се случи преди много години, нещо, което не те засяга.
— Но дон Мигел не знае защо го търсиш. Той дори не те е срещал.
— За какво, по дяволите говориш? Откъде знаеш, че не сме се срещали?
— Вечерях с него в къщата на Пиер. Той каза…
— Бастида е бил там? — изумено попита Тристан.
— Да.
— Света дево! Бил е близо, толкова близо! По дяволите, Бетина! Видя ли какво направи с мен?
— Не съм направила нищо с теб! — извика тя.
— Ако умът ми не бе зает само с мисълта как да те намеря, щях да попитам за него в пристанището на Сен Мартен. Най-после щях да го намеря! Той още ли е там?
— Ти ме обвиняваш, че не си намерил дон Мигел, но аз нямам никаква вина. Повече няма да отговарям на въпросите ти за него.
С два скока Тристан се намери до нея и отново я сграбчи за рамената.
— На този въпрос ще отговориш или, Бог ми е свидетел, Бетина, ще те набия!
Тя пребледня, защото разбра, че този път не се шегува.
— Аз… аз не мисля, че той е още на острова. Чакаше кораба си, а той се върна в деня, в който аз пристигнах. Предполагам, че не е останал повече от ден или два.
— Знаеш ли за къде се канеше да отплава?
— Не.
— А как се казва корабът му?
— Не знам. Знам само, че пренасяше робите, които Пиер бе купил.
— Не ми каза нещо особено важно. Каза, че сте разговаряли за мен. Какво каза той?
— Каза, че е чул, че го търсиш, но не знае защо. Смята, че може би го мислиш за някой друг, защото той никога не те е срещал — Бетина си помисли, че ако Бастида открие Тристан, това ще сложи край на нещастията й. Нямаше да му каже, че сега Бастида търси него.