Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
От семействата Маккъли и Катлин отсъстваха единствено Бък и Ричард, тъй като и двамата си имаха компания в леглото, а Ейнджъл не искаше да замесва и външни хора. След като го освободиха, Фрейзър се засмя и пръв заговори:
— Знаех си, че всичко това е заради теб, мис Каси. Изглежда, че този път доста ще се позабавляваме.
Както обикновено чувството му за хумор я вбеси.
— Нямам намерение да ви забавлявам, Фрейзър.
— Може би просто не умееш, така ли?
Каси не обърна внимание на язвителното му подмятане, но не й Ар Джей.
— Млъквай, Фрейзър! — заповяда той на сина си и се обърна към девойката с цялата войнственост, на която бе способен. — Какво, по дяволите, си намислила този път, момиче?
Катрин, която тъкмо разрязваше въжето около ботушите на Морган, вдигна глава.
— Внимавай как разговаряш с дъщеря ми, мистър.
— Твоята дъщеря? Струва ми се, че малко си позакъсняла, лейди. Трябваше доста по-рано да пристигнеш и да обуздаеш дъщеря си. Трябваше…
Ар Джей не можа да довърши.
— Мери си приказките и тона, когато говориш с жена ми и дъщеря ми — заяви Чарлз, пристъпи към Ар Джей и заби юмрука си в устата му.
По-едрият мъж политна назад, разтърси глава и погледна укорително бащата на Каси.
— Защо го направи, Чарли? Мислех, че сме приятели.
— След това, което си сторил на дъщеря ми? Ще бъдеш щастлив, ако не те разкъсам на парчета!
— Какво толкова съм направил? Аз просто ускорих това, което тя вече бе планирала.
Чувайки думите на баща си, Фрейзър се тръсна върху купа сено и тихо започна да се смее. Само Каси го забеляза, но нямаше време да го удостои дори с един възмутен поглед. Смяташе, че е убедила баща си да не отмъщава на Ар Джей. Очевидно се бе излъгала, но никак не й се искаше точно сега двамата да започнат да се бият.
— Татко…
Той не я чу, тъй като в същото време заявяваше:
— Нейните планове нямат никакво значение в случая, Ар Джей. И ти много добре го знаеш.
Чарлз пристъпи още една крачка в негова посока и Ар Джей протегна ръка.
— Хайде, стига, Чарли. Не искам да те нараня. — Думите му показваха, че той е убеден, че ще надвие Чарлз Стюарт, който бе толкова ядосан, че в момента въобще не разсъждаваше. Бащата на Каси вдигна отново юмрук, Ар Джей пристъпи напред, за да парира удара му, но в същия миг Ейнджъл изстреля един куршум в покрива, точно над главите им.
Върху тях се посипаха дървени тресчици, а наоколо се вдигна облак прах. Двамата едновременно извърнаха глави към изхода. Ейнджъл спокойно прибираше револвера в кобура си.
— Съжалявам, че развалям удоволствието ви, господа — лениво изрече той, — но ако тук се стигне до някакво насилие, то ще бъде единствено от моя страна. — Обърна се към Чарлз и добави: — Ако Маккъли си го заслужаваше, отдавна да съм го убил, така че го оставете на мира, мистър Стюарт. За известно време за Каси ще отговарям аз, а не вие, а всичко, което тя иска, е да каже няколко думи на своите съседи.
Чарлз отпусна юмрука си и неохотно кимна, въпреки че преди да се извърне, изгледа Ар Джей с поглед, който казваше, че тази работа не е довършена. В същото време Катрин бързо се приближи до дъщеря си.
— Изглежда сте пропуснали да ми съобщите нещо много важно, преди да получа поканата да се присъединя към тази сбирка — рече тя. — Защо баща ти е толкова ядосан и защо този наемен стрелец смята, че ти си негова отговорност?
— Той е мой съпруг — прошепна Каси.
— Той е твоят какво? — изкрещя Катрин.
— Мамо, моля те, сега не е време за обяснения.
— Как ли пък не!
— Мамо, моля те!
Катрин отвори уста да възрази, но изражението на Каси я спря. Това не бе умолителен поглед, а едно упорито и решително изражение, каквото Катрин не бе свикнала да вижда у дъщеря си. Очевидно Каси не възнамеряваше да спори с нея, независимо какво казва Катрин.
Тя нямаше намерение да се предава, но за момента реши, че е по-разумно да отстъпи.
— Добре, но след като всичко свърши, искам да поговорим.
— Съгласна съм — кимна Каси, извърна се към Ар Джей и Дороти и пое дълбоко дъх. — Преди се опитах да ви се извиня, но сега няма да го правя, защото намеренията ми бяха добри, независимо дали вие вярвате, или не. Мислех, че един брак между вашите деца ще сложи край на враждата и омразата, която продължава толкова време. И сигурно би станало така, само че вие не го позволявахте, нали? А най-смешното е, че сте възпитали децата си да се мразят, а те дори не знаят за какво. Защо не й обясните причината за тази двадесет и пет годишна вражда?