Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Мисля, че сега сме квит — рече той.
— Според мен си малко напред — отвърна Ейнджъл.
— Предполагам, че си прав — ухили се Ар Джей. — Ще задоволиш ли любопитството ми, синко? Защо са те нарекли Ангела на смъртта?
— Може би защото навярно никой не е оцелял от двубоите си с мен.
Ар Джей намери отговора за забавен и си тръгна усмихвайки се. За разлика от синовете му, които гледаха да са по-далеч от Ейнджъл, докато излизаха от хамбара. Джени спря до Каси и я прегърна.
— Не мога да повярвам, че това наистина се случва, но ти благодаря, Каси.
— Нали знаеш какво казват за любовта и омразата? Че са двете страни на една и съща монета.
— Знам, но можеш ли да си представиш майка ми и Ар Джей?
И двете момичета се засмяха.
— Грижи се за себе си, Джени, и за новото си семейство.
— Ще го направя. А сега, след като всичко се промени, ти няма вече защо да си заминаваш.
— Всъщност, тъй като майка ми е тук, по-добре е да си тръгна. Не можеш да си представиш колко трудно е да се живее в една и съща къща с майка ми и баща ми.
— Но тази вечер имаше пълна кошница с чудеса. Защо не измъкнеш още едно?
— Бих искала, но просто нямам нерви да се занимавам с проблемите на родителите си.
— Е, в такъв случай, грижи се за себе си и ми пиши.
— Ще го направя.
Джени се спусна към Клейтън, който я чакаше до вратата на хамбара. Двамата си тръгнаха хванати ръка за ръка. Каси въздъхна тежко, замислена за това, което й предстоеше. Огледа се и видя майка си да се надига от една купчина сено. Баща й се бе облегнал на клетката, с която бе транспортирана Марабел, но се отдръпна и се запъти към нея.
— Хубаво е да знаеш, че не си единственият, който има по някоя кирлива риза в гардероба си — язвително изрече Катрин и също тръгна към дъщеря си.
— Твоята майка не притежава чувство за състрадание и можеш да й кажеш, че аз съм го заявил — рече Чарлз.
Но Каси не го направи. Всичко, което искаше, бе да избяга и да се скрие някъде, където да се наслади насаме на победата си, преди да й се наложи да се изправи срещу избухливата си майка. Затова не дочака родителите си, а забърза към Ейнджъл.
— Благодаря ти — започна тя, но той я прекъсна.
— Все още не си свършила.
— Не съм ли?
— Не — кимна той и препречи входа, към който родителите й вече бяха приближили. — Преди двадесет години вие двамата сте сключили временно примирие и прекратяване на военните действия — каза им Ейнджъл. — Може би е по-добре да го отмените и да се сражавате докрай. Искате ли да останете тук още малко?
— По дяволите, не! — възмутено отвърна Катрин.
— Да — заяви Чарлз, с което предизвика смаяно възклицание от страна на съпругата си и доволна усмивка от Ейнджъл, който избута Каси през изхода и затвори вратата зад тях.
Разбира се, Катрин веднага започна да крещи, да проклина и да удря с юмруци по вратата. Каси наблюдаваше ужасено Ейнджъл, който здраво залости дървената врата отвън.
— Не можеш да го направиш — промълви тя.
— Вече го направих.
— Но…
— Млъкни, Каси. Става нещо, когато си заключен, това обикновено изважда навън най-лошото и… най-доброто у хората. Остави родителите ти да го изпитат. Може пък да им се отрази добре.
— Или по-скоро да се избият един друг.
Младият мъж се засмя и я грабна в прегръдките си.
— Къде се дяна оптимизмът ти, който те караше толкова усърдно да се месиш в живота на другите?
Не можа да му отговори. Той я целуна продължително и страстно, а тя бе толкова смаяна, когато свърши, че дори не забеляза, че виковете от другата страна на вратата бяха престанали.
— Да се прибираме, съкровище. — Ейнджъл я побутна в посока към къщата. — Ще ги пуснеш утре сутринта.
Тя тръгна, защото очакваше, че той ще я последва. Ала Ейнджъл не го направи. През тази нощ той излезе от живота й.
ГЛАВА 27
Каси не напусна Тексас на следващия ден, както бе планирала. Тя прекара нощта в едно кресло във всекидневната, където заспа, очаквайки Ейнджъл да дойде при нея. Събуди се с първите слънчеви лъчи, проникнали през прозореца. Първата й работа бе да се качи в стаята му. Тогава видя, че в леглото му никой не е спал, а двете големи торби, които той бе захвърлил небрежно в ъгъла на стаята, липсваха. Стаята изглеждаше така, сякаш никога не е бил в нея.
Каси се втурна към конюшнята, но, както очакваше, конят му също го нямаше. Ейнджъл си бе заминал. Тя се отпусна на пода и се разплака.
Когато най-сетне стана и избърса очите си, младата жена си призна, че никога не би имала смелостта да помоли Ейнджъл да остане дори и да бе имала възможност да поговори с него. Да те отхвърлят бе ужасно и непоносимо. Трябваше да се смята за късметлийка, че бе избегнала подобно унижение. Защо тогава не се чувстваше по-добре?