Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
От своя страна тя също го оглеждаше с не по-малък интерес. Двамата не се бяха виждали почти десет години и любопитството на Катрин бе надделяло над обета й никога повече да не му проговори.
Все още се взираха един в друг, когато най-после Каси успя да възвърне гласа си.
— Мамо, какво правиш тук?
— Сигурно се шегуваш — отвърна Катрин и пристъпи към дъщеря си, за да я прегърне. — След като именно ти ме предизвика да дойда?
— Не съм направила подобно нещо — възрази Каси, отчаяно опитвайки се да си припомни какво бе написала в последното писмо до майка си — Аз просто те поканих, нали?
— По такъв начин, за да си сигурна, че няма да приема. Познавам те по-добре от всеки друг, бебчо. И нямам никакво намерение да чакам, докато се прибереш у дома, за да разбера чак тогава защо не ме искаш тук.
Каси потръпна. Изглежда опитът й да прояви несвойствените за нея хитрост и лукавство напълно се бе провалил. Трябваше да се досети какво ще се случи, след като майка й нито й бе писала, нито й бе изпратила телеграма. Надяваше се, че Катрин няма да дойде, но би трябвало да я познава по-добре. Припомни си и заплахите на майка си.
— Ти… ъъ, не си довела цяла армия със себе си, нали? — попита Каси.
— Само няколко от работниците.
— Колко няколко?
— Петнадесет — отвърна Катрин и приближи до огъня. Свали шапката си и стрелна с поглед Чарлз, преди да изтупа полата си за езда и да покрие с прах ориенталския килим. — Оставих ги в града.
Докато наблюдаваше майка си, Каси вътрешно простена. Отново се започваше — онези малки неща, с които родителите й се вбесяваха един друг. Те дори не се опитваха да се прикриват, тъй като отлично знаеха, че нито един от двамата ще каже нещо — поне не един на друг. След десет години раздяла човек би помислил, че са оставили зад гърба си недоразуменията. Но, не, двамата се държаха така, сякаш никога не се бяха разделяли.
— Съжалявам, че е трябвало да изминеш толкова път за нищо, мамо. Утре щях да си тръгна за вкъщи.
— Значи проблемът ти се е разрешил?
— С малко помощ от моя ангел-пазител.
— Е, съжалявам, че не пристигнах навреме, но поне мистър Пикънс е успял. Радвам се, че се връщаш у дома… но защо съкращаваш посещението си?
— Изглежда повече не съм желана по тези места — отвърна Каси, опитвайки се да не звучи прекалено мрачно. По-късно щеше да й обясни за заместника на Левис Пикънс.
— Ако искаш да останеш, бебчо, аз ще се погрижа за това — увери я майка й.
Каси побърза да поклати глава.
— Татко вече ми предложи да уреди нещата, но аз не искам да му причинявам повече неприятности. По-добре да се прибера у дома.
— Нима баща ти наистина е предложил направи нещо? — Във въпроса й се съдържаше такава ирония, да не говорим за явното недоверие, че Чарлз не можа да премълчи.
— Можеш да кажеш на майка си, Каси, че аз мога не по-зле от нея да се погрижа за проблемите на дъщеря си.
— А ти можеш да кажеш на баща си, че аз съм казала: „Ха!“ — рязко отвърна Катрин.
Каси раздразнено изгледа родителите си. Когато беше на десет години, се забавляваше, че двамата си говорят с нейна помощ. Но сега й се струваше изключително нелепо. Защо никога не се бе опитала да направи нещо за това?
— По дяволите, ти май наистина не си се шегувала, съкровище! — намеси се друг глас.
Каси се обърна и видя Ейнджъл, застанал на прага. Беше се облегнал на рамката, със скръстени пред гърдите ръце, а шапката му бе свалена и се придържаше с връзката на врата му. Освен това бе облякъл и жълтата си мушама. Умираше да разбере къде е бил, но…
— Сега не е най-подходящото време — насили се да заяви вместо това Каси.
— Това е единственото време — възрази й той. — Всъщност семейната ви среща ще трябва да почака.
— Не ви ли познавам, млади човече? — попита Катрин.
Ейнджъл кимна.
— Да, госпожо. Срещали сме се преди няколко години. Името ми е Ейнджъл.
Каси не можа да прикрие изненадата си.
— Точно така, ти работи за малко при Роки Вели. Но какво те е довело толкова далеч на юг?
Преди да отговори, погледът на Ейнджъл се срещна за миг с този на Каси.
— Трябваше да се погрижа за дъщеря ви… един вид като услуга към Левис Пикънс.
Катрин се обърна към Каси.
— Но аз си мислех…
— Мистър Пикънс не можа да дойде, мамо, така че изпрати Ейнджъл… Не разбрах какво е това, което не може да бъде отложено?
Въпросът бе отправен към Ейнджъл.
— Трябва да дойдеш с мен.
— Къде?
— Отвън в хамбара.
Не това очакваше Каси… или се надяваше… или се страхуваше.