Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Неохотно затътри крака към хамбара, въпреки че всъщност не я бе грижа колко ще крещи и ще я обвинява майка й. Поне сега не й се налагаше да говори с нея за Ейнджъл. Бурята, която очакваше да се разрази над главата й, се отложи за малко, защото когато Каси влезе в хамбара, завари родителите си кротко да спят един до друг върху купа сено.
Девойката не се замисли какво означаваше близостта им, а просто си излезе и остави вратата отворена. Тъкмо се бе изкъпала и преоблякла, когато майка й почука на вратата.
— Постъпи отвратително с майка си, Каси — бяха първите думи на Катрин.
— Знам — равнодушно отвърна дъщеря й и се отпусна в креслото. — Вместо вас двамата трябваше да заключа себе си и Ейнджъл в хамбара.
— О, не. Баща ти е напълно прав. Повече никога няма да те оставим сама с този мъж.
— Няма защо да се тревожиш за това — тихо отвърна Каси, вдигна крака и подпря брадичката си на коленете. — Той вече си замина.
— Добре.
— Защо да е добре? Ти дори не го познаваш, мамо.
— Разбира се, че го познавам. Кой в Уайоминг не го познава?
— Ти говориш за репутацията му, но не знаеш що за човек е всъщност.
— И нямам никакво намерение да узнавам. Баща ти ми каза какво се е случило. Аз само…
Каси изненадано я погледна.
— Вие двамата с татко сте разговаряли?
— Не сменяй темата — сърдито отвърна майка й. — Искам да ти задам само един въпрос. Защо, за Бога, си казала на тези хора, че той е твой годеник?
— Защото той смяташе да им каже кой е, а по това време страстите бяха доста нагорещени. Страхувах се, че те ще останат с погрешното впечатление, че съм го наела да се бие с тях.
— Което и трябваше да направиш. Нали в крайна сметка това му е професията.
— Мамо, аз започнах всичко — раздразнено каза Каси.
— От това, на което станах свидетел миналата нощ, мога с право да заявя, че ти отлично уреди цялата работа и изглади всички недоразумения. Е, не е чак толкова страшно, че в цялата тази бъркотия си се омъжила. Решаването на този проблем никак няма да ни затрудни и ние ще се погрижим за него, преди да напуснем Тексас.
— Не.
Катрин се приближи и застана пред дъщеря си.
— Какво искаш да кажеш с това „не“?
Каси отпусна глава на коленете си.
— Обещах на Ейнджъл, че ще почакам, докато се прибера у дома… в случай, че съм бременна.
— Аз… О, Боже, защо ли изведнъж се почувствах като онази нещастна жена от миналата вечер — как й беше името? Доти?
— Дороти Катлин. Но това е само вероятност, мамо.
— Само? — Катрин се наведе, докато главите им се докоснаха и обви ръце около коленете на дъщеря си. — Моето малко нещастно бебче. Ти си толкова смела, че сдържаш сълзите си. И защо баща ти не ми спомена за това? Или може би той не знае, че онзи мъж те е изнасилил?
Каси възмутено я отблъсна.
— Мамо, той не е направил нищо подобно!
— Не е ли? — смутено попита Катрин, после побърза да смени тона си. — Е, защо, по дяволите, не го е направил?
— Очевидно защото не му се е налагало.
Катрин Стюарт замълча, осмисляйки отговора на дъщеря си, а когато заговори тонът й бе сух и предупредителен.
— Касандра Стюарт, да не си посмяла да седиш тук и да ми разправяш…
— Мамо, вече е твърде късно за нравоучения, не мислиш ли?
Катрин трябваше да признае, че дъщеря й имаше право.
— Предполагам, че е така — въздъхна тя. — О, мъничката ми, какво те е прихванало, че си допуснала подобна глупава грешка?
— Той ме желаеше — отвърна младата жена. — Това бе единственото, което тогава имаше значение за мен — е, също и незначителния факт, че аз също го желаех.
— Не мисля, че искам да слушам всичко това.
— Аз също предпочитам да не мисля за него — мрачно рече Каси. — Дори не мога да си представя защо би могъл да ме пожелае.
Катрин моментално отхвърли последното.
— Глупости! Ти си красиво момиче. Защо да не те пожелае?
Каси махна пренебрежително с ръка.
— Ти си ми майка. Разбира се, че ще го кажеш. Но аз много добре осъзнавам, че мъжете не ме намират за привлекателна.
Катрин се усмихна.
— И това притеснява ли те?
— Не е смешно, мамо.
— Напротив, смешно е, защото когато бях на твоята възраст аз си мислех точно същото. Нямах нито един ухажор, въпреки че в моя град беше пълно с млади свободни мъже. По-късно изведнъж се сдобих не с един, а с трима поклонника наведнъж, които бяха толкова сериозни в намерението си да ме спечелят, че аз се чувствах неловко. Не можех никъде да отида, без да се натъкна на някого от тях, а понякога едновременно и на тримата. Имаше скандали и сцени на ревност, въпреки че тримата бяха приятели от деца. Накрая избухна ужасен побой, като един от тях се би едновременно с останалите двама и едва успя да ги победи. Аз реших, че е много романтично и същия ден приех предложението му. Това беше баща ти.