Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Нямаш навика да говориш със заобикалки, нали?
— Въпросът ми е съвсем разумен.
— Знам — въздъхна младият мъж. — Не, нямам подобно намерение. Истината е, че досега не съм се замислял по този въпрос, не и с жените, с които обикновено съм споделял…
Не довърши, но тя го разбра. Явно Ейнджъл бе от мъжете, които плащаха за удоволствията си и смятаха, че партньорките им знаят отлично как да се предпазват от подобни нежелани последствия. И сигурно бе така, тъй като иначе едва ли щяха да се задържат в този бизнес.
Той внезапно се претърколи до нея, въпреки че внимаваше да не я докосва. Лицето му изразяваше явен интерес.
— Ти искаш ли да имаш бебе?
Очите на Каси се разшириха.
— Що за въпрос е това?
— Съвсем разумен.
— Как ли пък не! — промърмори тя, седна в леглото, придърпа плътно чаршафите около гърдите си и свирепо го изгледа. — Преди да започна да раждам деца, ще имам нужда от съпруг. Истински съпруг, който ще бъде до мен, за да ми помогне да ги отгледаме. Чак след това бих искала да имам много деца, но не преди да се сдобия със свестен и почтен съпруг.
Негодуванието й се усещаше във всяка изречена дума — ясно и категорично. Позволи си да го изрази гласно, защото смяташе, че вече никога няма да може да си намери приличен съпруг. Но той го възприе като още едно отхвърляне, нещо, което Каси не подозираше и никога нямаше да узнае. Явно тя вече си бе създала мнение за него.
Ейнджъл също се надигна и стана от леглото. Този път нямаше да го гледа, реши младата жена. Обви ръце около вдигнатите си колене и се извърна встрани, за да не се изкуши. Беше ядосана на себе си, но какво друго би могла да му каже? Че не би имала нищо против да му роди дете? И защо въобще я попита?
— Трябваше да застрелям онзи отмъстителен стар глупак, когато имах възможност.
Ниският му глас я накара рязко да се обърне. Ейнджъл се бе облякъл и препасваше колана с кобура.
— Никак не е забавно — тросна се тя.
— Да не би да се смея? — озъби й се той.
— Не знам, по дяволите, какво правиш или мислиш, но не можеш да застреляш Ар Джей. Той не те е пъхнал насила в леглото ми, Ейнджъл.
— Не, той просто се е досетил за слабостта ми. Защо, по дяволите, смяташ, че толкова много се забавляваше?
— Каква слабост?
Не можа да й отговори. Ключалката изщрака и вратата започна да се отваря. Ейнджъл се извърна и мигновено извади револвера си. Приветствените слова може би никога нямаше да се отронят от устните на Чарлз Стюарт.
— Татко! — смаяно възкликна Каси.
Ейнджъл погледна ужасената й физиономия и рече:
— Предполагам, че не мога да го застрелям, нали?
Каза го тихо, но Каси се уплаши, че баща й го е чул и побърза да се обади.
— Той се шегува, татко. Всъщност не го мисли сериозно.
Ейнджъл не възрази на съпругата си и прибра револвера в кобура. Не разбираше защо разговорите с Каси завършваха по този начин — винаги го караха да изпитва желание да застреля някого, когото и да било. Жалко, че Маккъли не бе този, който отвори вратата. Чарлз Стюарт бе съвсем друга работа.
Мъжът се оказа по-млад, отколкото Ейнджъл си представяше, вероятно в началото на четиридесетте си години. Косата му бе тъмна и блестяща като на Каси, а очите му — шоколадовокафяви. Облягаше се на бастун и това го правеше да изглежда на височината на Ейнджъл, иначе явно бе с няколко сантиметра по-висок от него.
Бащата на Каси.
Никога досега не му се бе случвало да си има вземане даване с разгневен баща. И защото беше баща на Каси, той не можеше нито да го застреля, нито да го предизвика на двубой, нито да се бие с него.
Чарлз изглеждаше уморен, а и кракът го болеше. Въпреки че имаше избухлив характер, когато се отнасяше до дъщеря му, не си позволяваше да губи самообладание. Освен това бе толкова смаян, че дори не можеше да прояви гняв.
— Каси, какво прави този мъж в спалнята ти? — Първоначалният шок бе отвлякъл мислите на Каси в друга посока — тя се бе изплашила да не би Ейнджъл да застреля баща й — но едва сега си даде сметка каква картинка представлява. Лежеше гола под чаршафите, а нощницата й бе захвърлена на пода в краката на Ейнджъл. Ейнджъл бе облечен, но си личеше, че току-що го е направил. Ризата му бе пъхната в панталоните, но копчетата не бяха закопчани. Не си бе обул и ботушите. Тя не си бе представяла именно по този начин да обясни нещата на баща си, затова сега страните й се заляха в ярка червенина.
— Не е така, както изглежда, татко… искам да кажа, че е така, но ние сме женени… поне за известно време… о, по дяволите, толкова много неща се случиха откакто ти замина!
— Очевидно — кимна Чарлз и смаяно повтори: — Женени? За Бога, та аз не съм отсъствал чак толкова дълго! Не можа ли да почакаш, докато се прибера у дома?