Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
— Какво има в хамбара?
— Някои твои приятели са готови да те изслушат още веднъж.
Очите й се разшириха от изумление.
— Не може да си го направил! И двамата ли са тук?
— И още някой.
— Вие двамата не можете ли да говорите на разбираем английски? — намеси се Катрин.
— Ейнджъл е успял да събере под един покрив Маккъли и Катлин, така че да мога да поговоря с тях — обясни Каси и се обърна към съпруга си. — Затова си го направил, нали?
— Реших, че ти го дължа — бе всичко, което каза той. Каси едновременно се изчерви и се усмихна. Но в същия миг й хрумна нещо друго.
— По собствено желание ли дойдоха?
— Не бих си губил времето, за да ги питам.
— Я чакай малко — отново се обади Катрин. — Да не би да казваш, че си довел тук тези хора… под заплахата на оръжието?
Ейнджъл сви рамене.
— С тях няма друг начин, госпожо. Вие двамата с мистър Стюарт можете да се присъедините или не, но Каси трябва да дойде с мен. Предполагам, че това ще отнеме известно време, така че не се тревожете, ако дъщеря ви се забави.
Чарлз Стюарт най-после заговори.
— Трябва да си полудял, щом си въобразяваш, че ще оставя дъщеря си сама с теб, независимо от причината. Искам да си разменя някоя и друга приказка с Ар Джей. Каси, кажи на майка си, че не е необходимо да ни чака. Може да се настани и да се чувства като у дома си.
— Каси, кажи на баща си, че сигурно е превъртял, след като си мисли, че ще стоя настрани! — гневно изрече Катрин.
Каси не каза нищо, но Ейнджъл заговори вместо нея.
— Предупреждавам ви, че ако влезете в хамбара, ще трябва да играете по моите правила. И никой няма да си тръгне, докато аз не разреша. За всеки случай ще взема револвера ви, мисис Стюарт. Моят е единственият, от който ще се нуждаем тази вечер.
Катрин отстъпи и му подаде револвера си, но прошепна на ухото на дъщеря си:
— Какво толкова ти дължи този мъж, че е готов да пристъпи закона?
— Това е нещо лично, мамо.
При тези думи сребристосивите очи на Катрин, същите като тези на Каси, се присвиха.
— Ще трябва ли да го застрелям, преди да си тръгнем оттук, бебчо?
На Каси й се искаше майка й да се шегува, но знаеше, че говори напълно сериозно.
— Моля те, не си прави прибързани заключения — отвърна й тя. — По-късно ще ти обясня всичко.
— И дано всичко да е наред, защото този млад човек никак не ми харесва.
На Каси й се искаше и тя да може да каже същото.
ГЛАВА 26
Веднага щом влязоха в хамбара, Ейнджъл подаде на Каси един нож. По стените бяха закачени няколко фенера и осветяваха помещението. Младата жена веднага разбра за какво ще й бъде необходим ножа. Обърна се и хвърли укорителен поглед към спътника си.
— Да не мислиш, че те ще си седят и ще те чакат, улисани в сладки приказки? — сви небрежно рамене той.
— Предполагам, че не, но едва ли това ще им развърже езиците.
— Няма да си тръгнат, докато не го направят.
— Нима очакваш, че наистина ще успея да ги накарам да проявят здрав разум?
— Е, очаквам, че поне ще се опиташ — ухили се Ейнджъл.
Каси също му се усмихна, защото наистина щеше да опита. Но най-напред трябваше да освободи съседите си. Майка й й помогна, тъй като Ейнджъл не й бе взел оръжието. Ловджийският й нож бе затъкнат в единия ботуш и тя го използва, за да освободи Маккъли. Каси отиде право при Джени.
— Съжалявам за всичко това — каза тя на приятелката си, докато прерязваше въжето около китките й.
— Какво става? — бе първото, което попита Джени, когато измъкна кърпата от устата си.
— Онзи ден Ейнджъл ме чул да си пожелавам да ви събера на едно място и да ви накарам да си поговорите и решил да ми помогне.
— Нищо няма да се получи, Каси.
— Да се надяваме, че грешиш. Искаш ли ти да освободиш майка си? — кимна Каси към Дороти.
— По-добре да отида аз. Способна е да се нахвърли върху теб.
Дороти не бе чак толкова ядосана, но никак не й се искаше да се намира в този хамбар. Освен това се чувстваше неудобно, защото Ейнджъл я бе измъкнал направо от леглото. Беше по нощница, а дългата й руса коса бе разпусната и се стелеше по раменете. Изглеждаше много по-млада, а за жена като Дороти, която бе свикнала всички да й се подчиняват, това я поставяше в доста неизгодно положение и тя добре го осъзнаваше. Но имаше и още нещо — Ар Джей изглежда не можеше да откъсне поглед от нея.
Той също бе измъкнат от леглото и бе обут в дълги долни гащи, червени на цвят, но това не би притеснило мъж като Ар Джей. Вбесяваше го повече обстоятелството, че го бяха изненадали така ненадейно, а нямаше оръжие. Видът на Ейнджъл, застанал със скръстени ръце до вратата на хамбара и с безизразна физиономия, никак не му вдъхваше доверие. Още повече, че негодникът не се бе разделил с револвера си, който висеше на видно място от едната страна на бедрото му.