Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
Това въдвори отново тишината, която само след секунда бе нарушена от смаяното възклицание на Джени:
— Само не ти и Ар Джей!
— Да, аз и Ар Джей — с явно недоволство повтори Дороти. — Искаш ли да чуеш цялата история, или не?
— Повече няма да те прекъсвам — обеща дъщеря й.
— Ние трябваше да се оженим…
— Ти и Ар Джей?
— Джени!
— Просто не мога да повярвам, мамо. Та ти мразиш този мъж!
— Невинаги съм го мразила — отбранително заяви Дороти. — Имаше време, когато щях да застрелям този кучи син, ако погледнеше към някоя друга жена. Бедата бе, че той бе още по-ревнив и от мен. Един ден дойде и ме завари да седя на предната тераса с надзирателя на баща ми, Нед Катлин. Аз го потупвах съчувствено по ръката, тъй като той току-що ми бе съобщил, че майка му е починала. Беше смазан от скръб. Но Ар Джей си направил погрешен извод, отишъл и се напил до смърт. Бе толкова пиян, че същата нощ се върна, измъкна мен и Нед от леглата, заведе ни в църквата и ни накара да се оженим. Имаше някаква щура идея да ме направи съпруга и вдовица в един и същ ден, само че изгуби съзнание, преди да пристъпи към втората част. А и Нед не беше чак толкова честен и почтен. Той нямаше нищо против да се ожени за мен, след като от надзирател се превръщаше в господар и по този начин получаваше дял от печалбите на ранчото. Той никога нямаше да ми даде развод, въпреки че знаеше, че не го обичам и никога нямаше да го обикна. Нещата не свършиха дотук. Ар Джей започна да пие непрекъснато в продължение на няколко месеца и където срещнеше Нед, стреляше по него. Но винаги бе толкова пиян, че не можеше да улучи дори стената на хамбар. Това ядоса Нед и той започна да му отвръща. Веднъж имаше малко повече късмет и улучи Ар Джей.
— Ти наричаш късмет това, че улучи ботуша ми? — прекъсна я Ар Джей.
Дороти не му обърна внимание и продължи:
— Тогава Ар Джей изтрезня и твърдо реши да убие съпруга ми. Нед реши, че след като аз и без това не го искам край себе си, за него ще бъде по-безопасно, ако изчезне. Това вбеси баща ми и той стреля по него, но Нед обвини Ар Джей. След случилото се Ар Джей се почувства засрамен и се укроти. След време се ожени за моята най-добра приятелка, смятайки че по този начин ще ме нарани дълбоко. Признавам, че наистина постигна целта си, особено след като тя толкова бързо забременя. Аз имах съпруг, който никога нямаше да ми даде развод, а Ар Джей бе създал истинско семейство. Тогава започнах да го мразя. А Нед се връщаше у дома само след като свършеше парите. Но никога не се задържаше, тъй като щом Ар Джей узнаеше, че е дошъл, започваше да го преследва и да стреля по него.
— Знам, че татко постоянно отсъстваше… — тихо се обади Джени. — Но защо никога не си ни казала, че е бил такова копеле?
— Защото имах причина да изпитвам благодарност към него, Джен. Той не се появяваше много често, но всеки път, когато идваше, ме оставяше бременна. А ранчото и децата бяха всичко, заради което живеех. А и Нед Катлин никога нямаше да стане толкова алчен, ако Ар Джей не го бе изкушил. Преди това бе добър работник и свестен надзирател.
Възцари се тежка тишина.
— По дяволите, аз не си го спомням точно така, Доти — наруши я Ар Джей.
Тя се обърна и студено го изгледа.
— Не съм изненадана. Ти никога не остана достатъчно трезвен, за да запомниш каквото и да било.
— Ако наистина е станало по този начин, мисля, че ти дължа извинение.
Думите му не я впечатлиха.
— Нима?
Маккъли изглеждаше истински смутен.
— Ти… ъъ… не мислиш ли, че можем да загърбим миналото и да започнем отначало?
— Не.
— Аз не мисля така — въздъхна той.
— Но утре вечер можеш да ме заведеш на вечеря в града и да обсъдим този въпрос.
Фрейзър не можеше да пропусне подобна възможност и отново избухна в смях. Ар Джей измъкна един от ботушите си и го запрати по най-големия си син.
— Този твой син е доста странно момче, Ар Джей — отбеляза Дороти.
— Знам — изръмжа той. — Предполагам, че ще се смее и на собственото си погребение. Доти, ще те изпратя до дома ти, както имах обичай да го правя, когато… — Млъкна и се обърна към Каси. — Има ли още нещо, за което искаш да разговаряме, момиче?
Каси не можа да сдържи усмивката си.
— Не, сър. Не вярвам, че е останало още нещо, в което да се намеся. Поне що се отнася до тази част на историята.
Ейнджъл вече бе отворил вратата и се отдръпна встрани. Вътре нахлу студеният нощен въздух, който не предразполагаше към излишно размотаване. Ар Джей вървеше напред, без ботуш, но спря пред Ейнджъл и одобрително го изгледа.