Мистични медитации (Учението на суфите)

Процесът на проявлението е като греенето на слънчевите лъчи. Защо слънцето изпраща лъчите си? — Такава е природата му. Същият отговор трябва да се даде и на въпроса защо светият Дух се проявява. — Такава е неговата природа. Щом като всепроникващата светлина се концентрирала в точка, се образувало слънце, което започнало да изпраща лъчи. Така и всезнаещата светлина е започнала да изпраща своите лъчи веднага щом се е събрала в една точка. И както са многобройни слънчевите лъчи, така са многобройни и лъчите на духа на разума, с други думи, на Бога и на Истинския Аз. Всеки такъв лъч е душа. Както лъчите са проявление на слънцето, така хората са проявление на Бога. Лъчите проникват далеч, но запазват своята връзка със слънцето.

В своето придвижване лъчите на разума срещат по пътя си различни светове. Първият е ангелският, вторият е светът на джиновете (демоните), а третият е физическият. Нима тези лъчи са напуснали съвършения Дух, за да дойдат до нивото на ангелите, напуснали са го, за да стигнат до света на джиновете и са напуснали този свят, за да се пренесат във физическия? Не, те са преминали и през трите измерения, като са взели от тях всичко, което са могли да получат, познали са всичко, което са били длъжни да познаят и са събрали всичко, което е трябвало да бъде събрано. И продължават да съществуват във всяко от трите измерения, макар че не го осъзнават. Те осъзнават своето пребиваване само в света, където лъчът на разума е отворил очите си. Казано с други думи, седейки в тази стая ние виждаме само това, което е пред очите ни, а не онова, което е зад гърба ни. Всяка душа е оставила зад себе си ангелското измерение и това на джиновете и пред очите й е само физическото измерение. Затова тя осъзнава само физическия свят и не осъзнава измеренията, от които е отвърнала очи, но и след проявлението си на земята съхранява връзката си с висшите сфери. Тя живее във всички сфери, но познава основно само една от тях и не подозира за онези, на които е обърнала гръб. Така душата, отрекла се от небесното блаженство, е познала бремето и ограниченията на земното съществуване. Адам не е бил изгонен от Рая. Той просто му е обърнал гръб и сам се е превърнал в изгнаник от небесата.