Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Този въпрос има и метафизична страна. Има два вида познания за живота — чрез чувства и чрез самоотричане. Действията са свързани с чувството, а самоотричането — с покоя. И двете имат свое място в живота ни, макар че често в ежедневието почти напълно биваме погълнати от чувстването. Под чувстване разбирам всяко впечатление, което достига до нас чрез органите за възприятие — любуване на прекрасни предмети, слушане на музика, наслаждаване на цветове, вдишване на аромати, опознаване на живота чрез докосване — усещане на мекота, твърдост, топлина, студ и други. Нашият отдих носи удоволствие, усещане за комфорт и удобство, заниманието със спорт или други любими дейности е свързано с възприятията. А най-важният опит — самоотричането — бива забравен. Единствената форма на самоотричане, която е позната на човека, е почивката и съня. Ние спим или почиваме, защото просто повече нищо не можем да вършим нищо. Ако можеха, много хора изобщо нямаше да си почиват. Веднъж един много зает мой приятел от Ню Йорк ми каза, че ще е чудесно, ако денонощието не е от двадесет и четири, а от четиридесет и осем часа, за да успее да свърши всичко! Тези, които почиват, не го правят заради отдиха; така стоят нещата и със съня — ние не призоваваме съня, но нищо не можем да направим, когато той ни обори. Никога не се замисляме за най-важното — за необходимостта от изолиране. Причината е, че чувството е движение, действие, а като се изолираме, няма да има движение и действие. При възприятията се създава ритъм, а бързият ритъм създава усещане. Уединението не е такова, то означава покой, тишина, отпускане. Човек не се интересува от тези неща, докато не разбере какво му дават. Всички пророци, учители и наставници от са изучавали изкуството на релаксацията и изкуството на покоя в различните му форми, било чрез религиозни церемонии, окултни практики, молитви или мълчание.
Проявяване, притегляне, усвояване и съвършенство
Абсолютът и в проявено и в непроявено състояние е разум. Именно проявлението на този разум може да се нарече светлина, живот и любов. Плътната форма на разума е светът. И както слънцето е източник не само на луната, планетите, звездите, но и на огъня, пламъка и жарта, така и висшият Дух е източник на всички аспекти на проявлението. Слънцето е център на всепроникващото сияние.
Светлината, разпространена навсякъде, отначало е започнала от една точка, а след това е станала по-пламтяща и по-мощна от сиянието, оставащо в пространството. Тази светлина въздейства върху Луната, а различните потоци оказват влияние върху планетите и звездите. Така можем да нарисуваме точна картина на произхода на сътвореното. Всепроникващата светлина на разума първоначално се е концентрирала в себе си, изграждайки духа на цялата вселена и след това е започнала да се проявява. Така всепроникващият дух, съсредоточен в една точка, се превърнал в източник на видимото и на невидимото проявление. Затова мъдреците от всички епохи са почитали слънцето като символ на Бога, макар че то е само външен символ на Бог.
Внимателното изучаване на раждането на слънцето, и неговото въздействие върху всичко живо ще ни помогне да разберем божествения Дух. Дървата, природния газ и електричеството, горенето на каменните въглища, огъня, пламъка на свещите и кандилото — всичко това е проява на светлина, идваща от слънцето. Слънцето се проявява в тези различни форми, независимо, че сме свикнали да възприемаме слънцето като нещо отделно от тези аспекти на светлина. Така и висшият Дух е проявен във всички форми, във всички предмети и живи същества, във видимия и невидимия свят и едновременно с това е отдалечен от тях, както слънцето е отдалечено от различните форми на светлина. В Корана се казва: „Бог е светлината на небето и на земята“. Всички форми, колкото и плътни да са, до определена степен са сияние на онзи дух, който е светлина на всичко. Различните цветове са различните прояви на същата светлина.
Висшият Дух, източникът на всички неща, има два аспекта: може да бъде чут и видян. В онзи аспект, в който може да бъде чут, Духът е Слово; в Библията го наричат звук, а индусите го наричат нада. В своя физически аспект висшият Дух е Светлина. В по-нежните аспекти — светлина на разума, а в по-плътните — светлината на всички предмети и неща. Проявлението е проява на светлината, разпространяваща се в три посоки. В това е и истинският смисъл на Троицата. Едното направление е виждащия светлината, другото — видимата светлина, а третото — светлината, показваща нещата. Или с други думи — очи, които виждат, обект, който е виждан, и светлината, даваща възможност на очите да виждат нещата. И трите са проява на една и съща светлина, действаща в три направления. В Корана има сура, която гласи: „Аз създадох твоята светлина и с твоята светлина сътворих вселената“. С други думи, всепроникващият Дух казва: „Първоначално направих теб, а от теб сътворих цялата вселена“. Това е ключът към творението.