Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Лампата ще гори до утре заран — увери я той и затвори безшумно вратата отвън.
Стоя още няколко минути облегната на дървената ламперия, а след това постави лампата на масата и легна бавно на леглото. Остана да лежи облечена. Нападнаха я спомените от предната нощ и сутринта. Не бе в състояние да забрави Сокола, не можеше да не си спомня това, което бе станало между тях. Душата й страдаше. Тя знаеше, че ме бива да изпитва чувства към този човек и все пак го обичаше. Макар че се бе разделил тъй хладно с нея. В крайна сметка за него тя се оказа евтина стока. Дори и откуп не бе поискал. Прищяло му се, позабавлявал се. Приключението вече свърши и вместо това отнякъде изниква някакъв непознат с благородническа перука, който твърди, че бил неин съпруг.
Всичко бе просто непоносимо! Внезапно се изпълни с копнеж по родния дом, по Уйлямсбърг — с пазарния площад, където тъй често имаше народни празненства, с голямата поляна, където някога играеше и се смееше с другите деца. Уйлямсбърг с широките си прави улици, в който винаги цареше оживление, с изисканите заведения и долнопробни кръчми…
Това бе нейният дом, където баща й построи къщата, в близост до двореца на губернатора. Като малко момиче тя наблюдаваше веднъж заедно с Аликзандър Спотсууд строителните работи по новата резиденция. Той разроши нежно косата й.
— Тук, на това място, ще бъде входната зала, където ще си поздравявам гостите — и теб също, Скай. Ти ще се изкачваш по стълбищата, а аз ще те посрещам на най-горното стъпало. Стените ще бъдат тапицирани с ценна кожа. И както вече казах на баща ти, избата ще бъде препълнена с великолепни вина.
Домът ми е най-сигурният пристан, помисли си тя. Но лорд Кемерън нямаше да я отведе там, а в плантацията си в Тайдуотър, в някаква си забравена от Бога къща, насред пустош и противни блата. А през лятото жегата и насекомите щяха да направят живота й ад.
Скай потръпна цялата и си припомни своето намерение да се бори решително срещу лорд Кемерън и да го победи. Но беше ли по силите й да се противопостави на такъв богат и могъщ земевладелец. Още повече без ничия помощ? Всички щяха да я сметнат за ненормална — да се противи срещу една толкова добра партия? Пък и самият лорд Кемерън… Какво ли щеше да си помисли, когато научи истината? Сигурно ще я презре.
Може би точно презрението му щеше да го накара да анулира този брак. Можеше обаче да реши да си останат формално съпрузи и омразата му да я преследва цял живот…
Обърна се на една страна, затвори очи и се опита да заспи. Трябваше й доста време, докато се потопи в неспокойна дрямка. Засънува, и единственото, което й се явяваше, бе той, Сребърния сокол.
Той тръгна право към нея и я сграбчи в обятията си. Очите му искряха… и внезапно всичко се преобърна — не той, а лордът бе нейният любовник, който твърдеше „Аз съм твоят съпруг“. Тя се дърпаше отчаяно от прегръдката му, но той я държеше непреклонно и я притегляше със себе си в морските дълбини, шепнейки непрекъснато някаква неразбираема думичка в ухото й, но в един миг тя взриви мозъка й: „Курва!“
Скай се стресна. Помещението бе осветено, а тя бе сама. Треперейки, отново падна на постелята. Тази нощ не намери покой.
На следващата сутрин я обслужваха двете весели, приказливи ирландски прислужнички. Скай ги слушаше мълчаливо, докато Бес сплиташе косата й и се възторгваше през цялото време от Боун Кей. Тара пък донесе поднос с пресни яйца, черен хляб и силен чай. Това оживление и веселото им настроение се дължеше на факта, че всички на кораба ги смятаха за героини. Преживели бяха твърде опасни приключения и заразказваха ли за пиратския остров, винаги се намираха млади морячета, които ги слушаха със зяпнали уста. Скай реши да не им разваля удоволствието, само защото самата тя се боеше от бъдещето. Защото някакъв пират се явяваше в съновиденията й и винаги, щом ситуацията станеше по-интимна, неотклонно се превръщаше в лорд Кемерън…
След като й направиха прическа и я облякоха, момичетата помолиха за разрешение да излязат на палубата. Тя ги пусна. Остана за известно време в каютата, защото не искаше да среща отново лорд Кемерън.
Но в един момент започна да се задушава между четирите стени и накрая реши да излезе навън. Той стоеше до кормилото. Тя застана в другия край на палубата. Между нея и Рок имаше такелаж и платна, движеха се насам-натам моряци. С ръце на масивното кормило, той й се поклони. Тя му кимна леко, обърна се към перилата и се загледа във водата. Слънцето сияеше па небосклона, а водата блестеше във всички оттенъци на синьото. В далечината Скай съзря брегова ивица.