Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:

След като Тоня Хейли, малко невинно черно момиченце е брутално изнасилено и убито от двама пияни расисти, нейният баща убива двамата насилници и бива съден. Следва голям и шумен съдебен процес, който държи цялата страна в напрежение, докато в съдебната зала се намесват най-различни интереси…
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 206
Перейти на страницу:

— Тази сутрин си подранил, съкровище — рече Дел на любимия си клиент, наливайки му кафе.

— Поне съм тук. — Беше пропуснал няколко утрини след ампутацията. Луни бе известен и хората в Кафето и в града негодуваха срещу адвоката на Хейли. Той го чувстваше и се опитваше да не им обръща внимание.

Мнозина биха негодували срещу всеки адвокат, заел се да защищава черен, убил двама бели.

— Какво се говори тук? — запита Джейк.

— Обичайното. — Тя седна срещу него. — Политика, риболов, земеделие. Както винаги. Тук съм от двайсет и една години. Сервирам все същото на същите хора и те продължават да си приказват едни и същи неща.

— Нещо ново?

— Новото е Хейли. Говори се страшно много за това. Освен когато влязат непознати, тогава се връщат пак към старите приказки.

— Защо?

— Защото, ако човек се държи, сякаш знае нещо за делото, някой репортер ще го последва навън с цял куп въпроси. Иначе бизнесът никога не е вървял по-добре.

Джейк се усмихна, сложи масло на овесената каша, после прибави и сос.

— Какво мислиш за делото?

Дел си чешеше носа с дълги червени изкуствени нокти и духаше кафето си. Всички знаеха, че е пряма, и той се надяваше на откровен отговор.

— Виновен е. Убил ги е. Чисто и просто го е направил. Но пък има най-доброто извинение, което някога съм чувала, да го вземат дяволите. Някои хора му съчувстват.

— Представи си, че си от съдебните заседатели. Виновен или невинен?

Тя гледаше към предната врата и помаха на един редовен клиент.

— Как да ти кажа, интуицията ми подсказва, че трябва да простя на всекиго, който убие такива отрепки. Особено един баща. От друга страна пък, не можем да позволим на хората да хващат пищовите и да раздават свое правосъдие наляво и надясно. Не можеш ли да докажеш, че не е бил с ума си, когато го е направил?

— Да предположим, че мога.

— Тогава ще гласувам невинен, макар да съм сигурна, че не е луд.

Джейк кимна одобрително и продължи да маже ягодово сладко на филията си.

— Ами Луни? — попита тя. — Той ми е приятел.

— Станало е случайно.

— Това извинение ли е?

— Не. Не е, разбира се. Автоматът не е гръмнал случайно. Луни е бил ранен случайно, но се съмнявам, че това ще има някаква стойност в съда. Ти би ли го осъдила, че е стрелял по Луни?

— Може би — проточи тя. — Той си загуби крака.

Как може да не е бил с ума си, когато е застрелял Коб и Уилард, а нормален, когато е уцелил Луни, помисли си Джейк, но не каза нищо. И смени темата:

— Какво се говори за мен?

— Почти същото. Някой питаше миналия ден къде си и рече, че сега нямаш време за нас, защото си знаменитост. Подочух приказки за теб и черния, но съвсем шепнешком. Не те нападат на висок глас. Няма да им позволя.

— Ти си съкровище.

— Аз съм една зла кучка и ти го знаеш.

— Не си. Просто се опитваш да бъдеш.

— Аха, сега само гледай. — Тя скочи от масата и закрещя грубо към една маса с фермери, които правеха знаци за още кафе. Джейк привърши закуската си сам и се върна в кантората.

Когато Етъл пристигна в осем и половина, двама репортери се шляеха на тротоара пред заключената врата. Те я последваха Вътре и настояха да се срещнат с мистър Бриганс. Тя ги помоли да си вървят. Отказаха. Джейк чу врявата долу и заключи вратата си. Остави Етъл да се оправя с тях.

Наблюдаваше от кабинета си как един снимачен екип се разполага до задния вход на съда. Усмихна се и почувства вълнуващ прилив на адреналин. Виждаше се във вечерните новини как крачи енергично, твърдо и делово през улицата, следван от репортери, които молят за някоя дума, но получават единствено „Не коментирам!“. А това бе едва призоваването на обвиняемия. Какво ли щеше да бъде на самия процес! Камери от всички страни, репортери, статии на първа страница във вестниците, а може би и по списанията. Един вестник в Атланта го бе нарекъл „най-сензационното убийство в Юга през последните двайсет години“. Той би се ангажирал с това дело дори и безплатно… или почти.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)