Гневът на хидрогите
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на хидрогите». Краткое содержание книги:
— Вие сте престолонаследникът, който идва да отведе сина си. Как би могъл да пропусне подобна възможност губернаторът на Хирилка?
Губернатор Руса’х бе устроил цяло парадно шествие от многоцветен ескорт, паметители, танцьори и певци за посрещане на гостите. Джора’х и адарът излязоха един до друг, приветствани от възторжени възгласи. Златистата коса на престолонаследника блещукаше около главата му като корона. Очите му — като звездни сапфири — се присвиха на светлината на яркото синкавобяло слънце на Хирилка.
Кори’нх нареди на почетната стража да образува прецизен строй по рампата. Войниците се мъчеха да запазят реда, докато избутваха въртящите се по пистата изпълнители.
Като полагаше усилие да потисне раздразнението си, Джора’х поздрави брат си и добави:
— Това неочаквано хубаво посрещане бе излишно, Руса’х.
Губернаторът на Хирилка не долови критичната нотка в гласа на престолонаследника.
— Това е само началото!
Беше бузест и женствен, ухилен до уши и с глуповато изражение. Потупа брат си по рамото с безцеремонна фамилиарност.
— Не мога дори да изброя приемите, представянията и представленията. Разполагаме с историк, съперничещ дори на Вао’сх в Призматичния палат. Инсталирал съм нова галерия от танцуващи фонтани. Ще останеш изумен. — Той се приведе по-близо. — И лично съм проверил предпочитаните си интимни компаньонки кои от тях са най-плодовити. Хирилка ще заслужи честта сред населението й да остане кръвен наследник на престолонаследника.
Болката на Джора’х заради влошаващото се състояние на баща му помрачаваше радостта му и всякакво желание за забавления.
— Прекалено много се стараеш заради мен, братко. Ще направим съответните представяния и може би адар Кори’нх ще се съгласи на кратка демонстрация на доблестната си септа. — Джора’х огледа внимателно сина си — колко младо изглеждаше момчето! — който се спотайваше притеснено зад гърба на губернатора. — Но двамата с Тор’х имаме важна работа.
Младежът направи поклон, напомнящ по-скоро потрепване.
— Чичо ми каза, татко.
Руса’х се изкикоти.
— О, тегобите на престолонаследника. Доволен съм, че не съм първородният!
Тор’х бе напрегнат и неспокоен. Дългата му коса бе оформена в сложна прическа, украсена с дребни скъпоценни камъни, блещукащи като утринна роса. Бе нагизден в свободна шарена дреха и Джора’х се изненада от слабостта му, странно контрастираща с дундестия Руса’х. Двамата се хранеха добре и често почиваха, но Тор’х вероятно си позволяваше шайинг и други стимулиращи хапчета, докато губернаторът явно предпочиташе само да яде и да спи. Хирилка бе известна най-вече с производството на стимуланта шайинг, дестилиран от млечния сок на насекоморастението ниалия.
„И аз ли изглеждах така, когато бях по-млад?“, запита се Джора’х.
Като страничен ефект от шайинга образът на сина му в тизма беше неясен. Макар престолонаследникът да можеше да усеща Тор’х, щом се съсредоточеше, в момента мислите му бяха неясни и Джора’х бе в състояние да ги тълкува единствено по изражението му.
„Как би могло това момче да стане някога маг-император? Както и аз самият всъщност?“
Губернаторът на Хирилка ги помъкна по дълги часове представления и безкрайни приеми, където бяха обслужвани от очарователни жени от екзотични раси, които мятаха прелъстителни погледи към Джора’х. Имената им бяха добавени към съставения от Руса’х списък и престолонаследникът знаеше, че ще се наложи да обслужи някои от тях.
Трима хрисими философи в свещенически одежди очакваха с готовност да заразказват за Извора на светлината и да разтълкуват знаците на тизма. Кротките им изражения подсказваха, че отдавна никой в Хирилка не е имал проблеми.
„Само ако знаеха какво предстои на Империята.“
Палатът беше с високи колони и открити вътрешни дворове с градини, пълни с огромни червени цветя. Умереният климат не налагаше необходимостта от покрити пространства, а прогонващите дъждовете полета пазеха от дъжда при лошо време. Всъщност палатът напомняше древен храм, обрасъл с храсти.
Поради някакъв странен ботанически каприз на Хирилка нямаше високостволи дървета, а предимно нискостеблена и пълзяща растителност, която покриваше неравния терен. Висящите градини на Хирилка се смятаха за едно от чудесата на Империята — провиснали по стръмни канари оплетени масиви с огромни цветове сред влажната мъгла на водопадите. Четирикрили птички се хранеха с плодчетата им и кацаха на зиналите като фуния на тромпет цветове.
Джора’х се бе изтегнал в банкетния вътрешен двор и вдъхваше упоителните ухания на растенията и вкусните кулинарни аромати. От време на време се намръщваше, но се стараеше никой да не забележи потиснатото му настроение. Щом синкавобялото слънце залезе, а оранжевото изгря, адар Кори’нх направи демонстрация с изтребителите и два бойни лайнера. За подсилване на празничната пищност запалиха цялото оформено в геометрични фигури осветление на земята.