Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
На 15 септември Рузвелт направил следното заявление:
а) Германия трябва да получи Данциг, «полския коридор» и всички свои бивши провинции, отстъпени на Полша по Версайския договор.
б) Всички колонии, принадлежали на Германия до 1914 г. и управлявани сега от други държави с мандат или контролирани другояче, трябва незабавно да се върнат на Германия.
в) Германия трябва да получи, съществена финансова помощ за получаване на всички суровинни ресурси, които и са необхдими, за да приведе икономиката си в съответствие с икономиката на съседите си.
Рузвелт предложил на Дейвис да стане негов пълномощен представител на преговорите, но той отказал, като се позовал на заетостта си. Съгласил се обаче да информира президента веднага след като се завърне от Европа. Ако Съединените щати и Германия стигнат до известно разбирателство, Рузвелт е готов да изпрати Дейвис в Париж и Лондон за изясняване позициите на британското и френското правителстство във връзка с неговите предложения за мир. Но ако Даладие и Чембърлейн започнат да възразяват, Рузвелт ще окаже върху тях натиск…
Дейвис запознал Луис със съдържанието на разговора си с Рузвелт. Ако гледището на президента бъде подкрепено в Германия, Луис е готов да използва всички възможности на Конгреса на производствените профсъюзи за подкрепа на движението за мир. Благодарение на своето влияние, което се разпростира и върху Франция, КПП е в състояние да осигури положителен изход на мирните преговори, когато бъде постигнато взаимно разбирателство между Германия и Америка, Луис ще може да повлияе и на американските работници да се откажат от производството на военни материали за Англия и Франция.
За преговорите с президента Рузвелт трябва да знае само тесен кръг от лица и неито една друга страна не трябва да бъде информирана за тях. За да се избегне разгласяването, Рузвелт от своя страна изключва от участие в преговорите Държавния департамент. Желателно е заедно с Дейвис да бъде изпратен в Америка и германски представител, а също и господин Херцлет в случай че поради разликата в езиците възникне някакво недоразбиране и за да може да бъде изложена авторитетно пред Вашингтон истинската позиция на Германия.“
На 3 октомври Гьоринг официално упълномощава Дейвис да продължи да преговаря с Рузвелт за мир и едновременно с това възлага на Херцлет да го придружи в Съединените щати. Дотогава Херцлет е действувал като официален представител на Министерството на икономиката, но сега у Дейвис започват да се оформят известни съмнения и той предлага Херцлет да бъде осигурен с някакво прикритие. Гьоринг се съгласява. Така Херцлет става секретен агент па абвера, снабден с всички принадлежности на разузнавач, включително и със сложен шифър, разработен специално за него. Участниците в операцията получават условни имена: Гьорингг става Харолд, Фетцер — Фриц, Дейвис — агент номер С-80, а Джон Луис негов подагент С-80/Л, или Чарли. Абверът снабдява Херцлет е шведски паспорт на името на Карл Блюхер, заверен с фалшив печат на генералното консулство на Швеция в Берлин. Но английското разузнаване бьрзо научава кой се крие под името Карл Блюхер и предупреждава Вашингтон. Още в Лисабон, непосредствено преди Дейвис и Херцлет да се качат в самолета, генералното консулство на САЩ анулирва входната виза на немеца. Дейвис бурно протестира, опитвайки се да докаже, че „шведът Блюхер“ е ръководител на един от скандинавските филиали на неговата фирма, но безрезултатно и е принуден сам да отлети за Ню Йорк.
Веднага след като се завръща в САЩ, той моли Луис да позвъни в Белия дом и да му уреди среща с Рузвелт. Луис се свързва по телефона със секретаря на президента генерал Уотсън, който отговаря, че президентът няма време. Без ни най-малко да се смути от отказа, на 11 и 12 октомври Дейвис изпраща на Рузвелт две дълги писма, в които споделя „впечатленията си за Европа“ и дава преиначена версия на разговорите си с Гьоринг.