Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
— Я си събуй мръсните цървули, за да потърсим раничката на ухапването. Под мишниците имаш ли подуто? — Хванах ръката му — нямаше температура. На левия му крак открих малък кърлеж, който още висеше.
— Чудесно съм се наредил — промълви Мартин Ларсензвей. — Нали носиш инжекции, стерилизирай иглата само с йод и ми удари една двойна доза.
Извадих с острието на инжекционната игла главата на кърлежа, а мястото промих с калиев перманганат.
Иван Горилата отиде към реката за дърва. Като се върна и видя посинелия Мартин Ларсензвеи, уплаши се и изпусна товара от гърба си.
— Няма нищо страшно — успокоих го аз. — Сега току-що му бих двойна доза кръвен серум.
Мартин Ларсензвеи беше издръжлив като кон. Промих всички рани по краката му със силен разтвор на хипохлорид и му помогнах да си легне в чувала.
Лекарствата го приспаха и това го спаси. Кърлежът го беше заразил с кръвна треска или нещо подобно, но опасността мина благополучно, преди да се приберат нашите другари.
Всеотдайно, но по-дълбоко от обикновения сън, с равномерно дишане Мартин Ларсензвеи спеше. Капчици пот покриваха челото му. Необръснатата му от шест месеца брада се сливаше със сламената му коса — невчесана и мръсна. Сините петна по лицето бяха станали жълти като лунички — плуваха в розовата плът. Слаби, конвулсивни потръпвания показваха как кръвта се бори с пристъпите на отравянето.
Откъм сухото дере се връщаха, натоварени с дивеч и птици, хората, които не подозираха, че само преди три часа Мартин Ларсензвеи беше загубен.
Както всяка сутрин, край реката ни дебнеха алигаторите и кайманите. В сухото дере пъплеха около убитите питони стотици гадини, които също хапеха и разнасяха зарази. Във въздуха прелитаха мушички, златнозелени бръмбари, а от храстите и дърветата се спущаха паяци.
След един час трябваше да се спуснем пак по реката Карао и да прегазим нескончаемата кал на джунглата Ророима, да изпитаме всички горчивини на новите изпитания и изтезания и да назовем пътуването през нея научно изследване.
Още с първите стъпки буйната растителност и манговите дървета ни поставиха в затруднение. Всичко гизнеше във вода. Здрава почва не се виждаше. Кадифени орхидеи висяха над всяка тарантулова паяжина.
Нощем чувахме прозявките на маймуните, прекъсвани от рева на ягуара. Дразнеха ни скърцанията на невидими същества, измъчвани от глад. Призрачната светлина на деня кошмарно се сливаше с нощта и почна да ни тресе от непоносимия студ.
Маймуните с цялото си безсрамие, увиснали на лианите, с удивително нахалство ни улавяха за косите, когато минавахме под тях. Езикът ни се вдървяваше от жажда, очите ни се премрежваха от паяжини.
С унизително безсилие размахвахме мачетите си, за да се браним от маймуните и паяците.
На много места Карао се разливаше и алигаторите си правеха разходки из калта. Спасителният край не се, виждаше. Проклетите маймуни дразнеха папагалите и те крещяха в лицето ни.
Най-страшното обаче беше, когато внезапно раницата се закачаше и ние увисвахме във въздуха. Необходима ни беше твърдост, воля и притъпяване на чувствата, за да понасяме по-леко онова, което съкрушава. Дори невинните, спуснати като паяжини рошави паразити при докосване ни убождаха и предизвикваха болезнен сърбеж. Блестящото петно между дърветата се оказваше гнездо на хиляди ситни гъсеници.
Най-неприятното беше внезапното събуждане нощем от някой рев или подозрителен шум, който може би заплашваше живота ни. Всички опити да се заспи отново бяха напразни и дълги часове ние се въртяхме в чувалите, изнурени и отчаяни.
Водеше Алън Ландис. Пърси Норман му помагаше да изсичат препятствията. До тях пристъпваше, капнал от изтощение, Мартин Ларсензвей. Останалите трима вървяхме отзад с готови пушки — да ги браним, ако евентуално ни нападне някое животно. Всеки имаше свой дял изпитание. Никой не можеше да превишава правата си. Боледувахме от свръхестествено изтощение. Трябваше да си прощаваме внезапните избухвания от болка, от досада, причинена от злостни животинки. Ние нарушавахме тяхното въздушно пространство. От нас се изискваше да се държим на краката си с отворени очи, да стъпваме внимателно и да не протестираме.
Пред нас се разстилаше плътна завеса от преплетени лиани и паразити около манговите дървета.
Не един, а цели четиринадесет дни ние трябваше да се прехвърляме от чувалите за спане във вонящата кал. Бяхме пропити от миризмата на тинята.
Нямахме никакви желания, защото биха били глас в пустиня. Би било силно преувеличено, ако кажем, че някой от нас имаше на гърба си риза.