Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Имам… Аз я изоставих, като преди това я обидих. Тя затова се е представяла за мене. Имам много да ти разказвам и трябва да почна отначало. Точно затова исках да дойдем на някое спокойно място.
— А… този твой съсед? Каза, че нещо си научила?
— И дотам ще стигна, само ме остави да говоря…
Магдалена започна разказа си от онзи хубав слънчев ден в далечното немско градче, когато двете с Мария се скараха. Разказа му всичко — за жената от катедралата, за сънищата си, за циганката, за маскирания от болницата, за срещите си с Юли, за розичката в болницата и за момчето, което твърдеше, че е видяло нападението. Само едно не спомена. Горещите целувки на Юли си бяха нейна съкровена тайна. Дори не самите целувки, а реакцията й, нейното желание да потъне в прегръдката му…
— Сега всичко, което стана, отново минава пред очите ми като на филмова лента. Виждам как Юли почти си разля кафето, когато му казах, че се притеснявам за Мария. Беше първият ден, след като пристигнах. Срещнах го в барчето пред блока. Той едва тогава разбра, че тя се е представяла за мене! Мислел, че аз съм Мария. Беше много смутен. Каква съм била глупачка! Направо съм била сляпа! Оставих се да ме убеди, че се е сконфузил, дето не ни различава!
— Аз също ви обърках…
— Различно е. Как да ти обясня… Алекс, малко ми е неловко, но… той ми се призна в любов…
— Какво?! Е, сега вече и аз ще стана убиец! Не ми хвърляй такива погледи, разбираш какво искам да кажа.
— Не съвсем и го намирам за твърде безвкусен хумор, но…
— Благодаря ти! Никой досега не ми е казвал, че съм безвкусен! И… ти какво му каза? Когато ти се призна…
— Чакай малко! И без това ми е трудно да говоря за това… Не съм му давала никакви поводи. Той сам започна. Говореше много… е, добре де, говореше много страстно. Сега пък аз ще те помоля да не ми хвърляш тези погледи! Имаше много болка в очите му… И някаква сила… Не знам как да го определя.
— Затова пък аз знам. И знам как аз ще си поговоря с него. Ти разбираш ли на какво си се била изложила?!
— Чакай, не започвай пак. Не съм свършила. Когато в парка му показах календарчето, той ме прегърна и ръката му мина тук отзад, зад врата ми…
— Идиотка! Боже мой, какво наивно дете си още! Как можах да си помисля, че поне нещо ти е влязло в главата, след като толкова те молих да внимаваш! Да ходи в парка! Безмозъчна идиотка!
— Ако не си мериш приказките, ще излея това вино отгоре ти! Грубиян! Откакто съм се върнала, никой друг не си е позволявал такъв тон и такова държание към мене! Що за обноски! В гората ли си расъл?
Магдалена със свито сърце си спомни думите, които й шепнеше Юли. Защо ставаше така? Защо един убиец можеше да бъде толкова омагьосващо ласкав, а мъжът до нея, който я привличаше не по-слабо и караше сърчицето й да пърха, още малко и с мъжката си арогантност щеше да изтърси горкото голишарче от гнездото… Сигурно и ласките му са мечешки…
— Иде ми да те напердаша, а ти ми говориш за добър тон! Ти изобщо схващаш ли в какво си се забъркала? Разбираш ли, че си била на косъм?
— Не съм толкова глупава, колкото искаш да ме изкараш!
— И какво стана в парка? Как така не ти е приложил хватката си, за да ти вземе още там календарчето? Нали каза, че така е постъпил после в болницата! Само че в гората едва ли щеше да ти се размине толкова леко…
— Някакъв мъж с куче се появи от страничната алея. Аз дори по едно време мислех, че може той да е убиецът и да ме е следил. Тогава изобщо още нищо не предполагах! Знаеш ли, Алекс, мисля, че има нещо, някаква сила, която ме пази… И Мария също… Цяло чудо е, че е оцеляла, и докторите го казват!
— Имала си късмет наистина! А дали имаш ангел-хранител… Кой знае… Всичко е възможно. Но не мога да си простя, че подцених упоритостта ти! Трябваше аз да те пазя! Не някакъв си там хвъркат! Ако знаех какви ги вършиш, щях да те отвлека и насила да те заключа тук! — Александър отдавна бе изоставил тихия си и спокоен маниер на говорене. Откакто го познаваше, не бе го виждала така разпален.
— Как ли пък не! Ще ме заключваш! Ти изобщо разбираш ли, че аз знам неща, които полицията дори не предполага! Именно защото не се спрях да стоя със скръстени ръце!
— Май наистина някаква сила те е пазила, иначе не мога да си обясня как още си жива… Какво ти стана? Защо така побледня?
— Сетих се още нещо. Когато днес говорих с Юли, по едно време усетих стомаха си свит на хладна топка. Няколко пъти вече ми се случва да става така, когато съм забелязала нещо… Едва сега разбрах кое е онова, което е казал Юли и което съм доловила, без да го осъзная докрай…
— Е! Говори, защо млъкна?
— Чакай да запаля цигара. Цяла вечер не съм пушила. И ти ли искаш? — Тя с учудване проследи ръката му, която посегна към цигарите й. — Нали не пушиш?