Неподражаемият Джийвс
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неподражаемият Джийвс». Краткое содержание книги:
— Здрасти, грозньо — поздравих аз.
— Привет, дъртьо — откликна Бинго и побърза да поръча две малки за преди обяд.
Веднъж в годината управителният съвет на „Търтеите“ решава, че на стария клуб добре ще му понесе едно измиване и измазване, та ни изритват навън и ни натрисат за няколко седмици на някоя с нищо непровинила се институция. Тази година жестокият жребий се падна на Старшия Либерален Клуб и лично аз намирах напрежението трудно поносимо. Ако си свикнал на клуб, в който замеряш с филия хляб човека, чието внимание държиш да привлечеш, неминуемо се чувстваш в усмирителна риза, когато най-младият член около теб на осемдесет и седем и не е прието да встъпваш разговор ако не сте се сражавали заедно в Бурската война. Затова така се зарадвах на Бинго и веднагг засподеляхме с приглушени гласове.
— Този клуб — изсъсках аз — ще ме довърши.
— На мен вече ми видя сметката — оплака се и Бинго. — Убеден съм, че онзи дядка до прозореца е мъртъв от три дни, но не ми стиска да повдигна въпроса.
— Обядва ли вече?
— Не, защо?
— Защото имат сервитьорки вместо келнери.
— Божичко! Аз пък мислех, че след подписването на примирието келнерите са се върнали от фронта. — Той се позамисли и взе разсеяно да си оправя вратовръзката. — Ъ… хубавички ли са?
— Не.
Той се разочарова, но бързо се стегна.
— Е, поне кухнята им се слави като най-добрата в Лондон.
— Тогава какво чакаме?
— Виж какво, в края на обяда момичето вероятно ще попита „Заедно ли ще плащате или поотделно, сър?“. Кажи „заедно“, зашото съм без пени в джоба.
— Чичо ти още ли не ти е простил?
— Още, да пукне дано!
Тази новина ме огорчи, затова реших да нагостя бедния в буквалния смисъл на думата Бинго като хората. Затова се заех напрегнато да разучавам менюто.
— Какво ще кажеш за следното, Бинго? — обадих се след доста време. — Първо няколко фаршировани яйца, по една хубава супа, малко студена сьомга, последвана от къри и накрая торта с боровинки и парче сирене?
Не твърдя, че съм очаквал да се разкрещи от радост, въпреки че съвсем целенасочено и съсредоточено бях подбрал любимите му блюда, но все пак редно беше да каже нещо. Вдигнах поглед и установих, че вниманието му блуждае извън моя обсег. Беше впил в келнерката поглед на куче, което най-сетне си е спомнило къде е заровило кокала.
Тя беше височко момиче с топли, малко завеяни кафяви очи. За пръв път я виждах в клубния ресторант и трябва да призная, че доста повдигаше класата на заведението.
— Какво ще кажеш? — дръпнах го аз за ръкава, защото обичам да приключа овреме с формалностите, за да стисна здраво ножа и вилицата.
— Ъ? — попита Бинго разсеяно.
Аз повторно изрецитирах набелязаното.
— Да, добре — каза той, преди да съм свършил. — Каквото кажеш.
Момичето тръгна да изпълнява, а той извърна към мен изскочили от орбитите очи.
— А ти, Бърти, си седнал да разправяш, че не били хубави! — каза с много укор.
— А не! — запротестирах аз. — Само не започвай пак да ми се влюбваш и то в момиче, което едва си зърнал!
— Има времена, Бърти, когато един взор е повече от достатъчен, когато, минавайки през тълпата, ти срещаш нечий поглед и нещо в теб изщраква и ти нашепва в ухото…
На това място пристигнаха фаршированите яйца и той млъкна, за да ги натъпче в устата си.
— Джийвс — казах вечерта, след като се прибрах. — Имай готовност.
— Сър?
— Излъскай стария мозък и бъди нащрек. Много скоро господин Литъл ще дотърчи за съвет и съчувствие.
— Неприятности ли има господин Литъл?
— Нещо такова. Взе, че се влюби. За петдесет м трети път. Питам те, Джийвс, виждал ли си през живота си нещо подобно?
— Господин Литъл е несъмнено крайно топлосърдечен.
— Топлосърдечен! Ако това е топлосърдечие, той би трябвало да носи азбестови жилетки. Така че, бъди готов, Джийвс.
— Много добре, сър.
И наистина, след не повече от десетина дни старото магаре вече ревеше за доброволци, които да направят крачка напред и да му отървават кожата.
— Бърти, ако си приятел, сега е моментът да го докажеш!
— Продължавай, грозилище. Поне ще те изслушам.
— Помниш ли, дето ме черпи един обяд в Стария Либерален Клуб преди няколко дена? Обслужи ни едно…
— Спомням си. Висок, строен екземпляр.
— Как смееш да я наричаш екземпляр! Тя е ангел!