Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Додшал ли? — озадачих се аз.
— По-известен като Цербер — обясни Кемп и после зае мястото си зад съдиите.
— Освен това — провикна се той през рамо, — в момента изтезават Цербер — и посочи към тъмницата в основата на централната кула. — Заяви, че няма да говори с друг освен с теб, Шалот. Най-добре иди да видиш какво иска кучият син, преди да се е поминал.
— А ние с вас имаме уговорена среща, сър Томас — извика Бенджамин.
Кемп стрелна Егремонт с поглед и после кимна.
Двамата с Бенджамин напуснахме площадката за екзекуции и тръгнахме към централната кула. Ще ми се да кажа, че се радвах да се върна в Тауър, но аз открай време мразех това място. Само няколко месеца по-рано с Бенджамин бяхме прекарали известно време там в търсене на тайнствения убиец, който всяваше ужас сред гилдията на палачите.
Обзе ме желание да избягам, но бях любопитен да разбера защо Цербер иска да говори с мен. Слязохме по стъпалата и се озовахме в лабиринт от коридори. Един часови ни заведе в стаята за изтезания.
Странно място е тази стая или поне беше, когато аз я посетих. С белосаните си стени приличаше повече на болница. Подът беше пометен, а върху малки полици под отворените прозорци бяха подредени кошници с цветя. На забита в стената кука висеше детска играчка, окачена на връв. Главният разпитващ беше приветлив човек с благ глас, воднисти очи и увиснали ъгълчета на устата. Дойде и се здрависа с нас, махна ни да влезем и ни посочи маса с наредени върху нея сладкиши и вино. Вероятно тъкмо заради всичките тези подробности мястото придобиваше още по-зловещ вид. Нищо обаче не можеше да отклони вниманието от всяващото ужас присъствие на „Дъщерята на Ексетър“ — огромна диба45, поставена в средата на стаята. Приличаше на грамадно легло с макари в горната и в долната част. (Нарича се Дъщерята на Ексетър, понеже съоръжението било въведено в Англия от един от херцозите на Ексетър през петнайсети век. За студентите по история ще кажа, че англичаните са познавали разпъването и разчекването много преди това, но на тази диба се гледаше като на произведение на изкуството. С нея костите на ръцете и краката излизаха от ставите много бавно и мъчителите можеха да си починат и да се подкрепят, преди отново да завъртят макарите й. Ако си мислите, че това е брутално — почакайте да прочетете следващите ми дневници. Връзвали са ме на тая проклета диба! Ръцете ми станаха с един пръст по-дълги, отколкото би трябвало, преди онзи кучи син Джон Дъдли, херцогът на Нортъмбърланд, да си промени решението и да ме помилва.)
В онази сутрин гост на Ексетър беше горкият Цербер. С изключение на препаската около слабините, беше съвсем гол. Ръцете и краката му бяха вързани за макарите и тялото на клетника беше опънато като струна. Когато влязохме, беше в безсъзнание. Грозното му червендалесто лице изглеждаше безжизнено. Мъчителят изсипа кофа вода отгоре му и поднесе парче изгоряла тапа под носа му. Цербер се разтресе и застена.
— Не се бой — прошепна му мъчителят. — Имаш посетител, мастър Додшал. Дошъл е мъжът, с когото искаше да се срещнеш — Роджър Шалот.
Цербер извърна поглед към мен. Опита се да заговори, но езикът му беше прекалено подут.
— За Бога! — казах. — Разхлабете въжетата!
— Както кажете — изписука мъчителят.
— Може ли и чаша вино? — помолих го.
Мъчителят отпусна макарите и Цербер се отпусна. Приближих се до него и насила излях виното в устата му.
— Искал си да говориш с мен, така ли е? — попитах.
— Проклет да си, Шалот! — прошепна той, а от устата му излязоха кървави мехурчета.
— Ако си ме повикал, за да ме ругаеш — предупредих го, — мога да си тръгна.
— Не, не — поклати глава Цербер, — но искам да говорим насаме.
— Не бих искал да ви оставям сами — обади се главният мъчител. — Тук работя аз и аз нося отговорност.
— Излезте! — нареди му Бенджамин.
— Но… — запъна се онзи.
— Това е заповед на кардинала! — настоя Бенджамин.
— Е, щом е така — отвърна онзи, — с удоволствие.
Стражите и чираците-мъчители се изнизаха от стаята, а Бенджамин ги последва и затвори вратата след себе си. Надвесих се над Цербер.
— Сами сме.
— Искам да те помоля за услуга.
Изгледах го учуден.
— Услуга ли? А още нещо? — възкликнах удивен. — Ах, ти, нагло копеле! Не помниш ли, как се опитваше да вкараш плъх в корема ми?
— Такъв късмет ти се беше паднал — отвърна Цербер. — Но в името на всичко свято, Шалот, кълна се, че Харон те харесваше. Нямаше да остави онзи плъх да влезе в корема ти, само щеше да те гризне веднъж-дваж.
45
Приспособление за изтезаване чрез разпъване. — Бел.прев.