Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийствата на реликвата (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
Останал за кратко без господаря си, Роджър Шалот успява да се забърка в продажба на фалшиви реликви и да бъде обвинен в убийство. Свален от бесилката след намесата на могъщия кардинал Уолси, Роджър отново се озовава в двора на Хенри VIII. Шалот и господарят му, Бенджамин Даунби, вече са успели да се справят с няколко тайни поръчения на краля, затова сега са натоварени с една почти невъзможна мисия. Те трябва да откраднат безценна и строго охранявана реликва, за да не се озове тя в ръцете на императора на Свещената римска империя.
Но върху символа на кралската власт, принадлежал някога на Карл Велики, като че ли тегне проклятие. Реликвата изчезва, оставяйки след себе си кървава диря. Жестока смърт сполита хората, които са я докосвали или охранявали. Когато и господарят на лондонския подземен свят се намесва в търсенето, за Бенджамин и Роджър става ясно, че трябва първи да се доберат до древната скъпоценност, ако не искат сами да станат жертва на загадъчния убиец.
— Като идеш в Ада — казах, — предай му моите благодарности.
— Не искам да увисна на бесилото — рече ми Цербер.
— И аз не искам, но нищо не мога да направя за теб.
— Изпитвам ужас от обесването — настоя Цербер. — Моля те да ми помогнеш. Умолявам те!
— А какво ще получа в замяна?
— Ще ти кажа каквото знам. И още нещо, мастър Шалот — искам да изпратиш писмо на родителите ми.
Зяпнах го невярващо.
— Умолявам те! — упорстваше Цербер. — Изпрати писмото до Джон и Кристина Додшал от Силвър Уайвърн, Хай Пейвмънт, Нотингам. Те мислят, че изкарвам добри пари като писар при някакъв благородник. Пиши им, че ме е отнесла чумата или пък потната треска и че съм бил уважаван и обичан. И още нещо…
Затворих очи.
— Преди да умра, искам да се изповядам пред свещеник. Обещай ми, че ще го уредиш!
Какво можех да сторя? Горкият кучи син щеше да умре, а ако не беше Божията милост и добротата на моя господар Бенджамин, и аз можех да свърша като разбойник в някоя подобна шайка. Дадох му дума.
— А сега — подхванах аз — ще ми разкажеш ли за държавата на Карл Велики?
— Лорд Харон, да изгние в Ада дано — отвърна Цербер, — купи реликвата от Шлахтер.
— Чувал съм това име. Кой е той?
— Никой не знае — отговори Цербер. — Той е един от най-изкусните убийци в Лондон. Винаги изпълнява лично поръчките, които е приел, било то с помощта на отрова, въже, кама или меч.
— Той ли е виновникът за клането в Малвъл?
Цербер затвори очи. Внимателно вдигнах главата му и налях още малко от долнопробното вино в устата му. Той издаде устни и после се закашля, понеже напитката опари гърлото му.
— Чух те — рече задавено. — Възможно е, но не мога да си представя как е успял да го направи съвсем сам.
— Как Шлахтер е съобщил на Харон, че реликвата е у него?
— Изпрати ни съобщение — отвърна Цербер. — Поиска да се срещнем в една горичка на север от болницата „Сейнт Мери ъв Бетлехем“. Трябваше да идем само двамата с Харон. Беше назовал и цената — две хиляди златни лири. С Харон трябваше да отидем на уреченото място точно след залез-слънце, когато камбаните на болницата бият за вечерня. Беше ни предупредил да не се опитваме да го измамим, понеже иначе сме щели да се простим както с живота си, така и с парите.
Цербер затвори очи.
Реших, че е в несвяст, но после той се размърда и отново ме погледна.
— Срещата беше преди две или три вечери. Харон го гризеше любопитство за убийствата в Малвъл. Нали все пак навремето ние бяхме убили старата дама и бяхме ограбили имението. Както и да е, носехме златото в бъчви, натоварени на едно конче. Изчакахме в края на горичката и когато камбаната за вечерня прозвуча, тръгнахме сред дърветата. Излязохме на една полянка и в средата й видяхме пън, а върху него — малка бъчва за вино. Приближихме се до нея, вдигнахме капака и вътре намерихме държавата. Взехме я, оставихме златото и препуснахме обратно към Лондон.
— И не видяхте Шлахтер, така ли?
Цербер изпъшка и поклати глава.
— Никой не го е виждал, но лорд Харон го е наемал — ухили се той. — Едни наши съперници трябваше да изчезнат по време, за което Харон можеше да докаже къде е бил.
— Как може човек да го наеме? — попитах. — Трябва да има начин.
— Не е ли странно? — Цербер се задъха. — Малцина могат да кажат, че познават Шлахтер, и същевременно страшно много хора са прибягвали до услугите му. Ако искаш да наемеш убиец в Лондон — продължи той, — трябва да го разгласиш из пивниците или сред търговците в двора на катедралата „Сейнт Пол“. За да наемеш — Шлахтер обаче, трябва да идеш в ъгъла на писарите — малка ниша при вратата на катедралата „Сейнт Пол“. Потърси писаря Ричард Нотли — негодник с мършаво лице. Кажи му, че искаш да наемеш касапин и му съобщи къде си отседнал. Шлахтер сам ще те намери.
— Ами реликвата? — попитах.
— Лорд Харон я продаде на папските пратеници само за няколко часа. Цялата работа много го развесели.
— Знаеше ли, че е копие? — попитах.
— Въобще не ни беше грижа! — изсмя се Цербер. — Италианците ни броиха добри пари в злато и сребро. Харон остана доволен — той облиза напуканите си устни. — Друго не знам, Шалот — рече на пресекулки. — Бог ми е свидетел. Бъди сега добро момче и излей остатъка от виното в устата ми. А ако не удържиш на думата си, да гориш в ада дано!
Дадох му да изпие виното и излязох. Дръпнах Бенджамин настрана и набързо му разказах какво съм научил от Цербер. Бенджамин начаса заповяда да изпратят монах при разбойника и каза на мъчителите да прекратят разпита.