Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Крисчън дойде при нас към края на разговора ни.
- Свършихте ли? - попита и ме прегърна през кръста.
- Да, господин Грей - усмихна се Гиа Матео широко, толкова широко, че чак криво. - Ще съм готова с новите чертежи след два дни.
- Идеално. - Обърна се към мен. - Щастлива ли си? - Гласът му беше открит и топъл, а очите му гледаха питащо. Кимнах и се изчервих.
- Трябва да тръгвам - каза Гиа все така пресилено весело. Сега първо се ръкува с мен, а чак после с Крисчън.
- До скоро, Гиа - казах.
- Да. Довиждане, госпожо Грей. Довиждане, господин Грей.
Тейлър се появи на вратата.
- Тейлър ще ви изпрати - казах високо. Тя отново приглади косата си, завъртя се на токчетата си и се изниза.
- Гиа се държа доста хладно, нали? - Крисчън ме погледна изпитателно.
- Така ли? Не съм забелязала. - Свих рамене. Опитвах се да изглеждам нормално и да се държа неутрално. - Какво става? За какво те извика Тейлър? - попитах отчасти защото наистина исках да знам, но и за да сменя темата.
Той ме пусна, намръщи се и започна да навива чертежите.
- Новини за Хайд.
-ЗаХайд ли?!
- Не е кой знае какво. Не искам да се притесняваш. - Остави чертежите и ме прегърна. - Оказа се, че не се е прибирал в апартамента си от седмици. Това е всичко. - Целуна косата ми, пусна ме и пак се захвана да навива чертежите.
- Какво реши за къщата? - попита след малко и разбрах, че иска да сменим темата и да не го питам повече за Хайд.
- Само това, което вече обсъдихме. Мисля, че тя много те харесва - казах тихо.
- Казала ли си й нещо? - попита Крисчън и аз се изчервих. Как се беше сетил? И понеже не знаех какво да кажа, си погледнах пръстите.
- Когато дойде, за нея бяхме Крисчън и Ана. Когато си тръгваше, вече бяхме господин и госпожа Грей - каза той сухо.
- Може да съм казала нещо, без да искам - измънках. Погледнах го бързо и смутено, а той ме гледаше топло и, за част от секундата, дори доволно. После изражението му се промени и той поклати глава.
- Тя реагира, както всяка жена реагира на външния вид - каза огорчено и дори, както ми се стори, с известна доза отвращение.
„О, Петдесет! Не говори така“.
- Какво има? - попита той, учуден от обърканото ми изражение. Изведнъж паника разшири зениците му. - Не ми казвай, че ревнуваш! - каза потресено.
Изчервих се, преглътнах и пак загледах пръстите си. Ревнувах ли?
- Ана, тя е сексуална хищница. Изобщо не е мой тип. Как е възможно да ревнуваш от нея? Нищо в тази жена не представлява какъвто и да било интерес за мен.
Гледаше ме все едно ми е поникнала трета ръка. Прокара ръка през косата си и каза тихо:
- Само ти, Ана! Винаги ще си само ти!
Господи! Той пак заряза чертежите и хвана брадичката ми между палеца и показалеца си.
- Как е възможно мислиш такива неща? Давал ли съм ти някога повод, показвал ли съм и най-малкия интерес към друга? -Очите му ме изгаряха.
- Не. Просто съм глупачка. И днес ти... - Всичките ми противоречиви чувства се надигнаха изведнъж. Как можех да му обясня колко съм объркана? Как можеше в една минута да ме моли да си остана у дома, а в следващата да ми дава да управлявам издателството? Що за поведение - да те притисне в ъгъла, да те вбеси и да те пречупи. Как да проследя всичко, което става в главата му?
- Какво аз?
- О, Крисчън! - Долната ми устна се разтрепери. - Опитвам се, наистина се опитвам да се адаптирам към този нов за мен живот. Живот, какъвто никога не съм си и представяла, че ще имам. Получих всичко наготово. Работата си, теб - моя красив съпруг, когото никога не бях предполагала, че ще обикна толкова дълбоко и силно, така бързо... като неизлечима болест... - Поех дълбоко дъх, за да се успокоя. Той ме гледаше с отворена уста.
- Но ти си като товарен влак, а аз не искам да ме вържат за релсите, защото момичето, в което се влюби, ще бъде прегазено.
И какво ще остане? Една рентгенова снимка на жена, без лице, без плът, която ще скача от една благотворителна дейност на друга... - Пак спрях да търся думи, за да го накарам да разбере как се чувствам. - Сега искаш да съм шеф на издателството, а това никога не е влизало в плановете ми, не ми е било цел. Лутам се между всичките тези твои идеи и се измъчвам. Искаш да съм у дома, същевременно искаш да управлявам СИП. Това е толкова объркващо! - Спрях, сълзите ми напираха. Преглътнах ги и набутах стона си обратно в гърлото си.
- Трябва да ме оставиш сама да вземам решенията за себе си! Да поемам свои собствени рискове, да допускам грешки, за да се науча от тях. Преди да се науча да тичам, трябва да се науча да ходя, Крисчън, нима не разбираш? Искам някаква независимост. Името ми - това беше моята независимост. Ето защо исках да го запазя и това исках да ти кажа днес следобед.