Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
И в двата случая изникваше един проблем. Доколкото Джон беше наясно, расата им нямаше затвори, тъй като наказателната система на вампирите беше сериозно западнала през четиристотинте години преди провъзгласяването на Рот за крал. А това означаваше, че Куин щеше да бъде държан под домашен арест, докато не бъде построен затвор. Трудно можеше да си представи, че родителите на Блей биха се радвали да държат под покрива си престъпник. Къде тогава щеше да отиде?
Джон изруга и пъхна подвързаните с кожа томове обратно на мястото им. Обърна се и зърна видение на лунната светлина, което го накара да забрави за прочетеното.
От другата страна на френските прозорци на библиотеката Кормия излизаше от басейна, а от голото й тяло се стичаше вода, подобно на кристали. Кожата й беше гладка, сякаш лакирана, а дългите й изящни ръце и крака бяха грациозни като летен бриз.
Как Фюри успяваше да стои настрани от нея?
Тя облече робата си и се обърна към къщата, но замръзна на място, когато го видя. Джон се смути и вдигна ръка, за да й помаха неловко. Кормия се поколеба, чудейки се дали не е заловена да върши нещо нередно, после отвърна на поздрава.
Той отвори вратата и без да се замисли, изписа с пръсти:
— Съжалявам, че закъснях.
Просто гениално. Тя не знаеше езика на глухонемите.
— Съжалявате, че ме видяхте, или че закъсняхте? Предполагам, че казахте едно от тези две неща. — Той почука часовника си и тя леко се изчерви. — Ясно, става дума за закъснението.
Той кимна, а тя се приближи съвършено безшумно. Стъпките й оставиха мокри отпечатъци по плочките.
— Чаках ви. О, Скрайб Върджин, ранен сте!
Той вдигна ръка към подутата си устна и си пожела зрението й да не беше така добро в тъмното. Започна да изписва нещо с пръсти, за да отклони вниманието й, ядосан от бариерата в общуването им, и изведнъж го осени вдъхновение.
Извади телефона си и написа съобщение: Все още бих искал да гледаме филм, а ти?
— За мен ще бъде удоволствие — отвърна тя с поклон. — Но бих желала първо да се изкъпя и преоблека.
Двамата минаха през библиотеката и се качиха по главното стълбище. Джон беше впечатлен. Тя не бе скована от притеснение, че я беше видял, и в това имаше нещо привлекателно. Много привлекателно.
Стигнаха горе, той се спря, когато тя влезе в стаята си, и предположи, че ще трябва дълго да почака, но тя се върна съвсем скоро. Косата й беше разпусната.
О, мили боже, каква гледка. Златистите й къдрици, потъмнели от влагата, стигаха до кръста й.
— Косата ми е мокра. — Тя се изчерви и стисна един кичур в шепата си. — Ще я прибера, когато изсъхне.
Не и ако питаш мен, помисли си той, загледан в нея.
— Ваша светлост?
Джон се съсредоточи и я поведе по коридора със статуите към двойните летящи врати, служещи за вход към помещенията за персонала. Задържа ги отворени за Кормия и после завиха наляво към облицована с кожа врата. Отвори я широко и пред тях се разкриха покрити с килим стълби, осветени от вградените светлини.
Кормия повдигна бялата си роба, докато се качваше, а той я последва, опитвайки се да не гледа навитите крайчета на косата й, полюшващи се около кръста.
Кинозалата на третия етаж носеше духа на «Метро Голдуин Майер» от четирийсетте години. Стените бяха в черно и сребристо, украсени с релефи във формата на лотос в стил «Ар деко» и богато орнаментирани аплици в златно и сребърно. Разположените амфитеатрално места за сядане бяха по-скоро като в мерцедес, отколкото като в баскетболна зала. Двайсет и едно кожени кресла бяха разделени в три зони, пътеките между тях бяха маркирани от още малки лампички. Всяка от дебело тапицираните седалки имаше размерите на двойно легло и всичките заедно разполагаха с повече прикрепени към тях поставки за чаши, отколкото имаше в Боинг 747. Задната стена на кинозалата беше покрита с лавици с хиляди дивидита. Имаше и какво да се похапне. Редом до машината за пуканки, която не беше включена, защото не бяха казали на Фриц, че ще идват, имаше автомат за кока-кола и истинска сергия за бонбони.
Той спря и огледа десертчетата и бонбоните. Беше едновременно гладен и му се повдигаше. Би предпочел да се подчини на отвращението в стомаха си, но си каза, че Кормия може да иска нещо. Докато тя разглеждаше залата с широко отворени очи, той взе пакетче «М&М» и пакетче солети рибки, в случай, че тя не си падаше по шоколад. Освободи две чаши за кока-кола, напълни ги с лед и сипа от прекрасната тъмна течност.