Пиратът (С черен лъв на мачтата)

— И все пак е вярно. И мога да го докажа.

— Докажи го, консул Мизино. И ако се окаже вярно и бъде намерен виновникът, отсега поемам задължението да принудя извършителя на това гнусно дело да се ожени за жената или девойката… стига тя да пожелае да се свърже с, хм, един презрян пират като всички нас. Ако не — ще бъде обезщетена с десет хиляди дуката от откупа. Достатъчно голяма сума, за да се забрави огорчението, нали?

Преди да провери вярността на обвинението, Кривич събра командния състав на трите кораба и им обяви както оплакването на консула, така и обещаното възмездие. Всички до един се врекоха, че за пръв път чуват да е извършено подобно престъпление.

Ала по-късно се оказа, че има шест пострадали. И една от тях — девойка на петнадесетина години и внучка на цензора — твърде точно описа онзи, който я бе изнасилил; толкова точно, че опитен шарчия само следвайки думите й, би могъл да нарисува съвсем верния портрет не на кого да е, а на барон Анхел ди Буенафортуна. Иначе, както и следваше да се очаква, нито една от пострадалите не пожела да отиде под венчило с пират и насилник. На всички тях Кривич веднага изплати обещаните суми в злато.

Малко по-късно той намери ди Буенафортуна в корабостроителницата на Тана, където вече бяха изправили мачтата на дромона му и сега изкърпваха пробойната в борда. Каталанът отначало отрече обвинението, но пред заплахата да бъде изправен лице в лице с обезчестеното момиче, възприе обратната тактика. Той дръпна устните си в типично своето подобие на усмивка и рече:

— Не виждам за какво толкова вдигаш шум, капитан Кривич. Та нали плячката се дели на три? Следователно също едната третина от жените и девойките на Тана принадлежат на мен лично и на людете ми.

— Безсрамник! — кресна насреща му българинът. — А при това твърдиш, че си рицар, имал си бил златни шпори от не знам кого си. А рицар — това поне за нашите понятия е човек на честта, който в защита на жените и онеправданите е готов да даде и живота си.

— Нищо подобно, нищо подобно, приятелю — изсмя се в лицето му баронът. — Рицарите за пред хората въздишат по кърпичката на дамата на своето сърце, ала въздишките не им пречат да правят деца навред, където минат. Е, разбира се, те нямат успехите на трубадурите181 и особено на тартора им Валтер фон дер Фогелвайде182, който, казват, оставил добри спомени и в твоята родина. Но всеки според възможностите си, капитане…

Кривич разбра, че с Анхел ди Буенафортуна е невъзможно да се спори. Този човек бе роден с онова отношение към хубавите жени, което рибарят има към скумрията в морето, и животът му досега не му бе предложил никаква причина да го промени. Той се задоволи да измърмори някаква неясна заплаха от рода на „Пак ще си поговорим за това“ и да се закълне, че обезщетението ще бъде удържано от личната плячка на барона. Но повече от това нямаше какво да направи.