Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Какво ставаше, по дяволите? Той ядеше, но не от подноса, който беше тук
преди. Кой беше донесъл нова храна?
— Приятелят ми с шапката на «Ред Сокс» — поясни пациентът и
избърса устата си. — Не си ли спомняш?
Силно изчервена, си спомни всичко: как Ред Сокс влезе, как
пациентът й отне бръснача, как тя се бореше с него.
— Мили… Боже — прошепна Джейн.
Пациентът продължи да се храни, все едно изтриването на паметта не
беше по-необичайно от печеното пиле, което поглъщаше.
— Как?
— По неврологичен път. Нещо като шев и кройка.
— Как?
— В какъв смисъл как?
— Как намираш спомените? Как ги отделяш? Ти…
— Моята воля. Твоят мозък. Това е достатъчно конкретно.
Тя присви очи.
— Един бърз въпрос. Тази магична дарба, свързана със сивото
вещество, съпътствана ли е с абсолютна липса на угризения за целия ви
вид, или само ти си лишен от съвест по рождение?
Той спусна приборите си.
— Моля?
Изобщо не я интересуваше, че го е обидила.
— Първо ме отвлече, сега ще заличиш спомените ми и дори не
съжаляваш, нали? Третираш ме като вещ, взета назаем…
— Опитвам се да те защитя — отсече рязко той. — Имаме врагове, доктор Уиткъм. Такива, които биха те открили, ако знаеш за нас, биха те
отвели на тайно място, за да те убият… след известно време. Няма да го
допусна.
Джейн се изправи.
— Слушай, прекрасни принце, цялата тази реторика за защита е
прекрасна, но не бихме имали нужда от това, ако не бяхте ме отвлекли.
Той остави приборите в чинията и тя се приготви, че ще й се развика.
Вместо това той промълви тихо:
— Виж… беше писано да дойдеш с мен.
— Нима? Да не би на задника ми да имаше закачен надпис: Отвлечи
ме»?
Той остави чинията на шкафчето отстрани и я избута, сякаш храната
го отвращаваше.
— Получавам видения — измърмори едва чуто.
— Видения.
Той не каза нищо повече и тя се замисли за номера с изтриването на
спомените, който й приложи. Ако беше способен на това… Исусе, да не би
да говореше за гледане в бъдещето?
Джейн преглътна мъчително.
— Тези видения не са сладникави вълшебства от приказките, нали?
— Не са.
— По дяволите.
Той поглади козята си брадичка, сякаш преценяваше колко точно да й
каже.
— Получавам ги от край време, после внезапно изчезнаха. Не бях
имал видение… всъщност, получих едно за Бъч преди няколко месеца, и
понеже му се доверих, спасих живота му. Така че, когато братята дойдоха
в болничната стая, им казах да те вземат, защото бях имал видение за теб.
Говориш ми за съвест? Ако нямах такава, бих те оставил там.
Тя си припомни как се бе държал агресивно с най-близкия си и скъп
човек заради нея. Истината беше, че дори когато й взе бръснача, беше
внимателен. А и мигът, в който се бе сгушил в нея, дирейки утеха.
Възможно беше да си е мислил, че постъпва правилно. Това не
означава, че тя му прощава, но… все пак бе по-добро от отвличане като на
Пати Хърст*, без никакво чувство за вина.
[* Патриша Камбъл Хърст (род. 1954 г.) — наследничка на
вестникарски магнат, станала жертва на отвличане, придобило голяма
публичност през 1974 г. и впоследствие присъединила се към
похитителите си и участвала във въоръжен банков обир. — Б.пр.]
След момент на неловко мълчание тя го подкани: — Трябва да си изядеш храната.
— Приключих.
— Не, не си — тя посочи с глава към чинията. — Хайде.
— Не съм гладен.
— Не съм те питала дали си гладен. И да знаеш, че окото ми няма да
мигне да ти запуша носа и да те натъпча, ако е нужно.
Последва кратко мълчание и той… Боже… той й се усмихна. Между
козята му брадичка ъгълчетата на устните му се вдигнаха, а край очите му
се появиха бръчици от смях.
Дъхът на Джейн спря. Той беше прекрасен, помисли си тя, под
приглушената светлина на лампата, падаща върху масивната му челюст и
лъскавата черна коса. Въпреки че дългите му кучешки зъби още й се
струваха малко странни, той изглеждаше доста повече… като човек.
Достъпен. Привлекателен…
О, не. Никакви такива. Не.
Джейн пренебрегна факта, че се беше изчервила.
— Какво си мислиш, като ми показваш белите си зъби? Нали не си
въобразяваш, че се шегувам за храната?
— Не, просто никой друг не ми говори така.
— Е, аз го правя. Това притеснява ли те? Тогава можеш да ме
освободиш. Сега яж или ще те нахраня като бебе, а съм сигурна, че това
ще срине егото ти.
Още беше леко усмихнат, когато сложи чинията обратно в скута си и
бавно дояде вечерята си. Щом приключи, тя отиде и взе чашата за вода, която беше изпразнил.