Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Напълни я отново в банята и му я занесе.
— Пий още.
Той я пресуши до дъно. Остави празната чаша на нощното шкафче, а
тя се загледа в уста му с отново пробуденото любопитство на учен.
Миг по-късно горната му устна се повдигна и откри предните му
зъби. Кучешките му зъби определено блестяха на светлината на лампата.
Остри и бели.
— Удължават се, нали? — попита тя и се наведе към него. —Удължават се, когато се храниш.
— Да — той затвори устата си. — Или когато се ядосам.
— И стават отново нормални след това. Ще ми ги покажеш ли пак?
Той го направи и тя пипна ръба на един от зъбите му — цялото му
тяло потрепери.
— Извинявай — тя се намръщи и отдръпна ръката си. — Болят те от
интубирането ли?
— Не — клепачите му натежаха и тя го изтълкува като умора…
Боже, какъв беше този аромат? Тя вдиша дълбоко и разпозна
смесицата от остри подправки, на които й замириса хавлията в банята.
Умът й бе завладян от мисълта за секс. Такъв, при който губиш
всичките си задръжки. Усещането за който остава с дни.
Стига.
— Веднъж на около два месеца.
— Моля? А, вие толкова рядко ли…
— Се храним. Зависи от напрежението. И от нивото на активност
също.
Добре, това съвсем прогони мисълта за секс. В съзнанието й
пробягаха мрачни сцени от описанията на Брам Стокър* и тя си го
представи как преследва хора и оставя нахапаните им трупове в тъмни
улички. Очевидно той долови нейната неприязън и гласът му стана рязък.
[* Брам Стокър (1847-1912) — ирландски писател, най-известен с
хорър романа си за Дракула. — Б.пр.]
— Това е нормално за нас. Не ни отвращава.
— Убивате ли ги? Хората, които хващате? — тя събра всички сили за
отговора.
— Хора? По-скоро вампири. Храним се от противоположния пол на
нашия вид, не на вашия. И няма никакви убийства.
Тя повдигна вежди.
— О!
— Легендата за Дракула е ужасна досада.
Умът й се изпълни с въпроси.
— Как се случва? Какъв е вкусът?
Той наклони глава. Очите му се отместиха от лицето към врата й.
Джейн бързо сложи ръка на гърлото си.
— Не се тревожи — каза сухо той. — Сит съм. Освен това човешката
кръв не ми върши работа. Твърде нехранителна е, за да ме интересува.
Добре. Ясно. Хубаво.
Само дето й стана малко неприятно. Сякаш в еволюционно отношение
тя беше втора категория.
— Слушай… искам да проверя превръзката. Нищо чудно да е време да
я махна.
— Давай.
Пациентът се облегна на възглавниците, мускулите на масивните му
ръце се раздвижиха под гладката кожа. Тя спря за момент, когато
завивката се смъкна от раменете му. С възвръщането на силите си той
сякаш ставаше по-едър. По-едър и… по-сексапилен.
С усилие отклони ума си от посоката, в която беше поел, и се улови
за медицинския му проблем като за спасителен пояс. С уверено движение
на професионалист тя махна изцяло защитното покритие на превръзката
от гърдите му и освободи лейкопласта от марлята между гръдните
мускули. Повдигна превръзката и поклати глава. Изумително. Върху
кожата му се виждаше единствено белег с формата на звезда, който беше
отпреди. Белезите от операцията изглеждаха като леко обезцветена кожа и
съдейки по това, смело можеше да допусне, че отвътре е също толкова
добре възстановен.
— Това обичайно ли е? — попита тя. — Това бързо оздравяване.
— В Братството, да.
Боже! Ако можеше да проучи регенерирането на клетките му, би
разгадала някои от тайните на процеса на стареене при хората.
— Забрави — той отмести крака навътре в леглото и стисна челюст.
— Няма да сме опитни мишки на вашия вид. Сега, ако не възразяваш, ще
взема душ и ще изпуша една цигара — тя отвори уста, но той я прекъсна.
— Ние не се разболяваме от рак, така че си спести лекцията, става ли?
— Не се разболявате от рак? Защо? Как…
— По-късно. Нуждая се от гореща вода и никотин.
Тя се намръщи.
— Не искам да пушиш около мен.
— Точно затова отивам в банята. Там има вентилатор.
Той стана и чаршафът се свлече от тялото му, а тя бързо извърна
поглед. Не беше ново за нея да види гол мъж, но той й се стори някак
различен.
Е, да. Беше метър и деветдесет и пет на ръст и масивен като скала.
Тя тръгна към креслото си и седна, но чу звук от влачене на крака и
после тупване. Вдигна поглед разтревожена. Пациентът беше толкова
нестабилен, че беше загубил равновесие и се беше подпрял на стената.
— Имаш ли нужда от помощ?
Моля те, кажи не. Моля те кажи…