Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
влязоха с количка с размерите на болнична носилка. Единайсет напълно
еднакви пистолета лежаха отгоре й, а до всеки от тях имаше пълнител с
патрони.
— Днес ще работим върху стойката и прицелването.
Джон се загледа в пистолетите. Беше склонен да се обзаложи, че
нямаше да се справи добре със стрелбата, точно както се случваше с
всички останали дисциплини от обучението им. Изпълни го гняв, който
накара главата му да пулсира още по-силно.
Поне веднъж му се искаше да открие нещо, в което го бива. Поне.
Веднъж.
16.
Пациентът я гледаше странно и Джейн огледа набързо дрехите си, да
не би нещо да виси.
— Какво? — промърмори тя, ритайки с крак, за да смъкне надолу
крачола на панталона си.
Изобщо не трябваше да пита. Сурови типове като него обикновено не
харесваха жени, които плачат, но ако това беше причината, той можеше да
си гледа работата. Всеки на нейно място би се разстроил. Всеки.
Само дето, вместо да коментира ревльовците изобщо или нея
конкретно, той взе чинията с пилешко от подноса и започна да яде.
Отвратена от него и от цялата ситуация, тя се върна при креслото си.
Това, че загуби бръснача, обезсмисли бунта й, и въпреки че беше боец по
природа, се предаде и заложи на изчакването. Ако имаха намерение да я
убият, досега да го бяха направили. Основният въпрос сега беше
измъкването оттук. Молеше се да се случи скоро. И по възможност да не
включва погребална агенция и урна с праха й.
Когато пациентът хвана едно пилешко бутче, тя разсеяно си помисли, че той има красиви ръце.
Добре, сега вече беше отвратена и от себе си. По дяволите, със
същите тези ръце той я беше сграбчил и бе съблякъл лекарската й
престилка, сякаш беше някаква кукла. И това, че после я сгъна
внимателно, не го правеше герой.
Дългото мълчание и тихото потропване на сребърните му прибори по
чинията, й напомниха ужасните тихи вечери с родителите й.
Боже, храненията в онази задушна трапезария в стил «крал Джордж»
бяха направо болезнени. Баща й седеше начело на масата с кралско
неодобрение и наблюдаваше колко сол слагат в храната си и как я ядат.
Според доктор Уилям Росдейл Уиткъм единствено месото трябваше да се
соли, зеленчуците — никога, и мнението му беше категорично, всички в
къщата трябваше да се съобразяват. На теория. Джейн нарушаваше
правилото най-редовно, като се беше научила да отмята китката си, така
че да поръси и задушените броколи, варения фасул или печените на грил
тиквички.
Тя поклати глава. След като беше минало толкова време и той беше
вече мъртъв, не биваше все още да се ядосва, а и това бяха излишни
емоции. Освен това точно в момента имаше други грижи, нали така.
— Попитай ме — изрече внезапно пациентът.
— Какво?
— Всичко, което искаш да знаеш — той попи устните си с
брокатената салфетка и избърса козята си брадичка. — Това ще усложни
крайната ми задача, но поне няма да седим и да слушаме потропването на
приборите ми.
— Каква точно е крайната ти задача? — дано не е да купи чували, в
които да сложи частите от тялото й.
— Не те ли интересува какво съм аз?
— Знаеш ли, освободи ме и ще ти задам цял куп въпроси за вида ти.
Дотогава съм малко заета с мисълта как ще завърши хубавата ми кратка
ваканция.
— Дадох ти дума…
— Да бе. Също така ме нападна преди малко. И само ако ми кажеш, че
е било за мое добро, не отговарям за реакцията си — Джейн погледна
надолу към късите си нокти и започна да избутва кожичките си. След като
приключи с лявата си ръка, вдигна поглед. — Относно задачата ти… ще
имаш ли нужда от лопата, за да я свършиш?
Пациентът погледна в чинията си и мушна вилицата в ориза, сребърните й зъбци се плъзгаха между зрънцата, пробождайки някои от
тях.
— Задачата ми… така да се каже… е да направя така, че да не си
спомняш нищо от това.
— Чувам го за втори път и честно казано, мисля, че това са глупости.
Малко ми е трудно да си представя, че още ще дишам и няма да си
спомням как някакъв тип ме метна през рамо, измъкнаха ме от болницата
и бях доведена тук като твой личен лекар. Как точно си мислиш, че ще
забравя това?
Ярките му като диаманти ириси се вдигнаха към нея.
— Ще ти отнема тези спомени. Напълно ще ги залича от паметта ти.
Няма да си спомняш нито моето съществуване, нито, че си била тук.
Тя му отправи присмехулен поглед.
— Да бе…
В този миг усети парене в главата си и с гримаса допря пръсти до
слепоочията си. Когато свали ръцете си, погледна пациента и се намръщи.