Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
— Не.
Благодаря ти, Господи.
Той взе запалка и цигара, явно ръчно свита, от нощното шкафче и
прекоси стаята. Джейн седеше в ъгълчето си и наблюдаваше, готова да
скочи и да го подкрепи, ако се наложеше.
А може би го наблюдаваше по причина, различна от страха й той да
не падне по очи върху килима. Гърбът му беше изумителен, мускулите му
— масивни, но елегантни, — се източваха от раменете към гръбнака. А
задникът му беше…
Джейн закри очите си с ръка и не я свали, докато вратата не се
затвори. След толкова години в медицината и хирургията, онази част в
Хипократовата клетва, която забраняваше да сваляш пациент, й беше
пределно ясна.
Особено в случай, че въпросният пациент те е отвлякъл. Боже. Това
наистина ли й се случваше?
Миг по-късно чу пускането на водата в тоалетната и очакваше звука
от душа. Когато нищо не се случи, реши, че сигурно иска първо да изпуши
цигарата…
Вратата се отвори и пациентът излезе, клатушкайки се като
шамандура в океана. Сграбчи касата на вратата с ръката в ръкавица и
мускулите му се напрегнаха.
— По дяволите… замаян съм.
Джейн превключи изцяло на режим лекар и тръгна бързо към него, независимо че беше гол и два пъти по-едър от нея и че само преди
няколко минути гледаше задника му, сякаш бе на разпродажба. Тя обхвана
с ръка стегнатия му кръст и подпря тялото му със своето, напрегнала
мускули.
Беше ужасно тежък, когато се облегна на нея, и тя едва го заведе до
леглото. Той легна, като изричаше проклятия, а тя се протегна през него
за чаршафа и погледът й се спря на белезите между краката му. Предвид
бързото зарастване на белезите от операцията, се зачуди защо тези бяха
останали по тялото му.
Той рязко дръпна завивката от ръката й и чаршафът се разстла върху
него като черен облак. Покри очи с ръка, единствено краят на брадичката
му се виждаше.
Той беше засрамен.
В тишината помежду тях той беше… засрамен.
— Искаш ли да те измия?
Дъхът му спря и когато не отговори дълго време, тя очакваше, че ще
й откаже. Тогава устните му едва се размърдаха.
— Би ли го направила?
Приготви се да му отговори сериозно, но осъзна, че това щеше да го
притесни още повече.
— Мога ли да откажа, тръгнала съм да ставам светица, това е новата
ми цел в живота.
Той се усмихна леко.
— Напомняш ми на Бъч… най-добрия ми приятел.
— За Ред Сокс ли говориш?
— Да, той винаги има готовност да пусне някой лаф.
— Не знаеш ли, че духовитостта е признак за интелигентност?
Пациентът отпусна ръката си.
— Никога не съм се съмнявал в твоята. Нито за миг.
Джейн трябваше да потисне ахването си. В очите му блестеше
уважение към нея, а тя проклинаше себе си. Мъж, който си падаше по
умни жени, я привличаше повече от всичко.
По дяволите.
Стокхолм. Стокхолм. Стокхолм…
— Много бих искал едно къпане — след това добави: — Моля.
Джейн се прокашля.
— Да. Добре.
Тя прерови войнишките мешки, намери една пластмасова купа и
тръгна към банята. След като я напълни с топла вода и взе една гъба, се
върна и седна на нощното шкафче отляво.
Намокри гъбата, изстиска водата и шумът от нея прозвънтя в тихата
стая.
Поколеба се. Намокри гъбата отново. Изцеди я.
Хайде, действай, вече отвори гръдния му кош и бръкна вътре.
Можеш да се справиш и с това. Не е проблем.
Мисли за него като за капак на кола, просто площ за почистване.
— Добре — Джейн се протегна, постави топлата гъба върху ръката му
над лакътя и пациентът потрепери. — Гореща ли е?
— Не.
— А какво значеше тази гримаса?
— Нищо.
При други обстоятелства щеше да бъде по-настойчива, но сега си
имаше свои проблеми. Бицепсът му беше внушителен, а под загорялата
кожа прозираше всяко мускулно влакно. Същото се отнасяше за широките
му рамене и хлътнатината, водеща към гръдния мускул. Той беше в
идеална физическа форма, нямаше нито грам мазнина по него, стегнат
като расов жребец и мускулест като лъв.
Докато изтриваше гърдите му, тя спря върху белега отляво. Кръглият
знак беше дълбоко в плътта, сякаш дамгосан.
— Защо това не е зараснало добре? — попита тя.
— Сол — той се размърда, като че ли я подканяше да продължи с
къпането му. — Запечатва раната.
— Значи е било нарочно?
— Да.
Тя намокри гъбата отново, изцеди я и се наведе, за да достигне
другата му ръка. Щом приближи към китката, той я отдръпна.
— Не искам да се приближаваш до ръката ми дори когато е с
ръкавица.
— Защо е…
— Не ми се говори за това, така че въобще не питай.