Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
дяволите, добре, че я погледна по този начин, защото я върна в
действителността. — Виж, не че искам да узная от опит, но боли ли?
— Не знам. Никога не съм бил ухапван.
— Нали каза, че…
— Храня се от жени. Но никой не се е хранил от мен.
— Защо? — той стисна здраво устни и тя сви рамене. — Можеш да ми
кажеш. После няма да си спомням нищо, нали така? Така че какво ти
струва да споделиш?
Мълчанието продължи и изнервена от напрежението около таза му, тя
реши да продължи от краката нагоре. Прокара гъбата по ходилата му, после по пръстите и той подскочи, сякаш имаше гъдел. Тя продължи към
глезените.
— Баща ми не искаше да създавам потомство — изрече внезапно
пациентът.
Тя мигом вдигна очи към неговите.
— Какво?
Той вдигна ръката си с ръкавицата, после посочи татуираното си
слепоочие.
— Не ставам. Разбираш ли, не съм нормален. Така че баща ми се
опита да се справи с мен като с куче. Естествено, беше му добре дошло, защото представляваше и жестоко наказание — когато тя издаде
съчувствена въздишка, той вдигна показалеца си насреща й. — Ако
започнеш да ме съжаляваш, ще размисля за даденото обещание да не те
ухапя.
— Никакво съжаление, честна дума — излъга тя с мек глас. — Но
какво общо има това с пиенето от…
— Не обичам да споделям.
Себе си, помисли си тя. С никого… освен с Ред Сокс може би.
Тя внимателно изтри с гъбата пищяла му.
— За какво беше наказан?
— Може ли да те наричам Джейн?
— Да — тя отново натопи гъбата и я положи върху прасеца му.
Той пак замълча и тя реши да го остави на мира. Засега.
Под ръката й коляното му се сгъна, по бедрото му мина чувствена
тръпка. Очите й се стрелнаха към ерекцията му и тя преглътна мъчително.
— Репродуктивната ви система като нашата ли е? — попита тя.
— Кажи-речи.
— Имал ли си любовници хора?
— Не се занимавам с хора.
Тя се усмихна с неудобство.
— Тогава няма да питам за кого мислиш в момента.
— Хубаво. Едва ли отговорът щеше да ти е по сърце.
Тя се сети за начина, по който той гледаше Ред Сокс.
— Гей ли си?
Той присви очи.
— Защо питаш?
— Изглеждаш доста привързан към приятеля си. Онзи с бейзболната
шапка.
— Познавала си го отпреди, нали?
— Да, познат ми е, но не мога да си спомня откъде.
— Това би ли те притеснило?
Тя прокара гъбата нагоре по бедрото до чатала му, после бързо
отмести ръката си.
— Ако си гей ли? Ни най-малко.
— Защото би се почувствала в безопасност, нали?
— Да, но и защото нямам предразсъдъци. Като лекар много добре
осъзнавам факта, че каквито и да са предпочитанията ни, отвътре всички
сме еднакви.
Е, хората поне. Тя седна на леглото и отново се залови да изтрива
краката му. Когато приближи до ерекцията му, дъхът му спря и огромният
член потрепна. Тазът му се надигна и тя погледна лицето му. Беше
прехапал долната си устна, кучешките му зъби се врязваха в меката плът.
Добре, това вече беше…
Не й влизаше в работата. Но все пак очевидно наистина имаше
горещи фантазии за Ред Сокс в момента.
Като си каза, че това е най-обикновена ситуация, без нито за миг да
повярва на лъжата си, тя се зае да измие корема му покрай щръкналия
член. Щом ръбчето на гъбата леко го докосна, той издаде съскащ звук.
Бог да й е на помощ, ето че пак го направи, докато се движеше бавно
наоколо, още повече засили ерекцията му.
Ръцете му стиснаха чаршафите и с тих дрезгав глас той промълви: — Ако продължаваш така, ще видиш колко много приличам на мъж
човек.
Мили Боже, тя искаше да види… Не, не искаше. Да, искаше.
Гласът му стана по-дълбок.
— Искаш да ме докараш до оргазъм ли?
Тя се прокашля.
— Не, разбира се. Това би било…
— Неуместно? Кой ще разбере? Тук сме само аз и ти. И честно
казано, точно сега добре ще ми дойде малко удоволствие.
Тя затвори очи. Знаеше, че силната му възбуда не е породена от нея.
Освен това не се канеше да скочи в леглото и да се възползва от него. Но
искаше ли всъщност да узнае колко добре изглежда той, докато…
— Джейн, погледни ме — сякаш контролираше очите й, те се
вдигнаха бавно и срещнаха неговите. — Не лицето ми, Джейн. Ще гледаш
ръката ми. Сега.
Тя се подчини, защото дори не й хрумна, че може да не го послуша.
Видя как облечената му в ръкавица длан отпусна чаршафите, сграбчени в
мъртва хватка, и обхвана дебелия му възбуден член. Пациентът рязко
изпусна въздух и задвижи ръка надолу-нагоре по набъбналата розова
плът, контрастираща с черната кожа на ръкавицата.