Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
опълчваше на агресията му, толкова по-твърдо ставаше тялото му. Дори и
в това си безпомощно състояние чувстваше мощно туптене между бедрата
и в съзнанието си я виждаше наведена над леглото, облечена само в
бялата престилка, а той проникваше в нея, застанал зад гърба й.
Може би беше редно да е благодарен, че тя го отблъсква. Като че ли
му трябваше да се обвързва с жена…
Изведнъж нощта, в която беше прострелян, изникна в съзнанието му с
пълна яснота. Спомни си милото посещение на майка си и невероятния й
подарък за рождения му ден. Правеше го Примейл. Беше му натрапено.
Ви направи гримаса и захлупи лице с дланите си.
— Ох… Майната му.
— Какво не е наред? — попита тя заядливо.
— Проклетата ми съдба.
— Наистина ли? Аз съм заключена в тази стая. Ти поне си свободен
да ходиш където пожелаеш.
— Не точно.
Тя изсумтя пренебрежително и после никой от тях не пророни и дума
до идването на Бъч с новия поднос половин час по-късно. Полицаят беше
достатъчно разумен да не говори прекалено и да действа бързо, а също
така достатъчно предвидлив, че да държи вратата заключена през цялото
време, докато беше в стаята. Което беше разумно.
Лекарката на Ви се канеше да избяга. Следеше ченгето, сякаш
преценяваше мишена и държеше дясната си ръка в джоба на престилката.
Държеше там някакво оръжие. Дявол да го вземе.
Ви наблюдаваше Джейн внимателно, докато Бъч оставяше подноса на
нощното шкафче и се молеше с всички сили тя да не предприеме нещо
глупаво. Когато я видя да напряга тяло и да насочва тежестта си напред, той седна и се приготви за действие, защото не искаше никой друг да се
занимава с нея. Никога.
Нищо не се случи. Тя забеляза смяната на позата му с крайчеца на
окото си и това беше достатъчно да я разсее, за да може Бъч да напусне
стаята и да заключи.
Ви се облегна на възглавницата и заоглежда решителната линия на
брадичката й.
— Свали си престилката.
— Моля?
— Свали я.
— Не.
— Искам да я махнеш.
— Тогава ти предлагам да затаиш дъх. За мен е без значение, но поне
липсата на кислород ще накара времето да тече по-бързо за теб.
Членът му пулсираше от възбуда. Трябваше да я научи, че
неподчинението се заплаща, и то скъпо. Тя щеше да се бори със зъби и
нокти, преди да се предаде. Ако изобщо се предадеше.
Гръбнакът на Ви се изви в дъга, хълбоците му потрепваха и ерекцията
му се надигна под чаршафите. Господи… Беше дотолкова обсебен от
мисълта за секс, че беше на ръба да свърши.
Ала трябваше да й вземе оръжието.
— Искам да ме нахраниш.
Веждите й рязко скочиха нагоре.
— Напълно си способен да…
— Нахрани ме. Моля те.
Тя се приближи до леглото, излъчваше деловитост и лошо настроение.
Разгъна салфетката и…
Ви се хвърли към нея. Хвана я за ръцете и я притегли върху себе си.
Елементът на изненада й попречи да се съпротивлява, но той беше убеден, че това е само временно. Така че се зае със задачата си бързо. Съблече й
престилката, като я държеше възможно най-нежно, докато тялото й се
гърчеше в опит да се освободи.
Желанието да я покори надделя. Изведнъж осъзна, че по-скоро се
опитваше да я притисне на леглото и да й демонстрира властта и силата
си, отколкото да държи ръцете й настрани от намиращото се в джоба й.
Сграбчи двете й китки с една ръка и опъна ръцете й над главата. Блокира
краката й с бедрата си.
— Пусни ме! — озъби се тя, тъмнозелените й очи преливаха от гняв.
Възбуден до крайност, той се приведе над нея и вдиша дълбоко. Това
го накара да замръзне. Ароматът й не излъчваше наситената сладост на
жена, желаеща секс. Тя не беше привлечена от него ни най-малко. Беше
ядосана.
Ви я пусна незабавно, като се изтъркаля настрани, но не забрави да
вземе престилката. Щом се усети свободна, тя скочи от леглото на мига, сякаш матракът гореше. Косата й беше разрошена. Блузата й — усукана
около нея, а един от крачолите — подгънат до коляното. Дишаше тежко от
напрежението и се взираше в престилката си.
Ви пребърка джобовете и откри един от бръсначите си.
— Не мога да допусна да държиш оръжие — той сгъна внимателно
престилката и я сложи на таблата на леглото с ясното съзнание, че тя не
би се доближила до него, дори да й платят.
— Ако се опиташ да нараниш някого от братята ми с нещо такова, може да пострадаш.
Тя изруга, дишайки тежко, и после го изненада.
— Какво ме издаде?
— Ръката ти, която го опипваше, докато Бъч оставяше подноса.