Освободена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Освободена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Вишъс, син на Блъдлетър, притежава гениален ум и твърдо като камък сърце. Израснал в лагера на баща си — един от най-страшните и садистични воини — неговото минало е изпълнено със страдание.
Ви е измъчван от кошмарни спомени и намира успокоение единствено в кървавите битки с враговете си, а любовта и емоциите са му чужди. При една от самостоятелните си акции е тежко ранен и попада в човешка болница, където е оставен на грижите на доктор Джейн Уиткъм…
Джейн е отдадена на работата си като хирург и спасява живота на Вишъс. Той разкрива най-съкровените си тайни и тя навлиза в неговия свят, за да стане част от съдбата му…
Яснооо.
— Това едва не уби една от медицинските ми сестри, знаеш ли?
— Не съм изненадан — той се загледа в ръкавицата. — Бих я отрязал, ако можех.
— Не те съветвам.
— Естествено, че не. Ти не знаеш какво означава да живееш с този
кошмар…
— Не, исках да кажа, че ако бях на твое място, бих помолила някой
друг да го направи. Шансът за успех би бил по-голям.
Последва миг тишина, после пациентът избухна в смях.
— Умница.
Джейн прикри усмивката си, докато потапяше и изцеждаше гъбата
отново и отново.
— Само споделям медицинското си мнение.
Докато движеше гъбата надолу към стомаха му, смехът му премина
през гръдния му кош и корема, а мускулите му се стягаха и отпускаха.
Изведнъж спря да се смее. От устата му излезе звук, подобен на
свистене, и долната част на тялото му се разшава под завивките.
— Добре ли е прободната рана? — попита тя.
Почувства се виновна, когато той измърмори нещо като колебливо да.
Толкова беше загрижена за гръдния кош, че не бе обърнала достатъчно
внимание на пробождането.
Повдигна превръзката и видя, че раната е напълно зараснала. Само
бледа розова линия показваше къде е била.
— Ще махна това — тя отстрани бялата марля, сгъна я на две и я
хвърли в кошчето. — Ти си невероятен, знаеш ли? Начинът, по който
оздравяваш, е…
Докато отново мокреше гъбата, тя се чудеше дали иска да продължи
надолу. Далеч надолу. Например… чак до края. Най-малко се нуждаеше от
още интимни подробности за съвършенството на тялото му, но искаше да
довърши работата си… ако ще само за да докаже на себе си, че не е по-
различен от другите й пациенти.
Можеше да го направи.
Но когато понечи да отметне завивката, той я сграбчи и я задържа на
място.
— Едва ли ще искаш да продължиш.
— Не е нещо, което не съм виждала — когато той затвори очи, без да
й отвърне, тя каза тихо: — Оперирах те и съм наясно, че си отчасти
кастриран. Не съм ти гадже, лекар съм. Гарантирам ти, че нямам
отношение към тялото ти, освен в клиничен аспект.
Той трепна, преди да успее да прикрие реакцията си.
— Нямаш отношение?
— Нека те измия. Не е кой знае какво.
— Добре — очите му с диамантен блясък се присвиха. — Както
искаш.
Тя дръпна завивката.
— Няма от какво да се…
Да му се не види! Пациентът беше с ерекция. Огромна ерекция — от
чатала чак до пъпа му. Гледката бе впечатляваща.
— Не е кой знае какво, нали така каза? — подхвърли той.
— Хм… — тя прочисти гърлото си. — Ами… просто ще продължа.
— Не възразявам.
Проблемът беше, че не можеше да си спомни точно какво трябва да
прави с гъбата. Гледаше го втренчено. Наистина втренчено.
А и каква друга реакция можеше да има пред мъж, надарен с
инструмент като бейзболна бухалка?
О, Боже, наистина ли мислеше това?
— След като вече си видяла какво ми е причинено — каза сухо той, —предполагам, че оглеждаш за нечистотии в пъпа ми.
Да. Точно така.
Джейн се върна към задачата си и прокара гъбата надолу по ребрата
му.
— И тъй… Как се случи?
Той не отговори и тя погледна лицето му. Очите му бяха насочени
към другия край на стаята, погледът му беше безжизнен. Беше виждала
това при пациенти, жертва на нападение, и знаеше, че си припомня ужаса.
— Майкъл — промълви тя, — кой те нарани?
Той се намръщи.
— Майкъл?
— Не се ли казваш така? — тя потопи гъбата. — Защо ли не съм
изненадана?
— Ви.
— Моля?
— Наричай ме Ви.
Тя отново се залови с къпането.
— Нека да е Ви.
Джейн наклони глава и се загледа в ръката си, която се движеше
нагоре-надолу по тялото му. Още се бавеше и не отиваше надолу. Защото, въпреки разсейването с грозния спомен от миналото му, ерекцията му
въобще не беше спаднала. Добре, трябваше да продължи надолу. Ехо, та
тя бе възрастен човек. Лекар. С няколко любовници зад гърба си. Това
беше просто биологична реакция, предизвикваща нахлуване на кръв в
невероятно големия му…
Мислите й пак се отнасяха в грешна посока.
Докато Джейн изтриваше хълбока му, се опита да пренебрегне факта, че при допира й той изви гръб нагоре и възбуденият му член се насочи
напред.
Тя вдигна поглед към него… и замръзна. Очите му бяха насочени към
шията й, пламтящи от желание, но не само сексуално.
Всякакво привличане, което може би беше изпитала към него, се
изпари. Това беше мъж от друг вид, не човек. И беше опасен.
Погледът му се премести към ръката й с гъбата.
— Няма да те ухапя.
— Добре, защото не искам да го правиш — с това беше наясно. По