Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— И ние чухме това — каза Сидни. — В Самотния Каньон от дясно има горичка странни хилави дървета. Точно след разклона на пътя. Там ли беше намерена колата на Уотсън?
— Това са вечнозелени храсти — рече Мейнард. — Стари и чворести. Да, там намериха колата.
— Тази вечер видяхме рокер, който слухтеше наоколо — каза Ото Стрингър.
— Може да е изхвърлял боклук — рече Ривас. — Там винаги има изхвърлени много спринцовки, а не съм чувал в района да живеят диабетици.
— Нощем в пустинята е ужасно тъмно — предупреди ги Франк Шегаджията. — Познавах едно ченге, което се преби с колата си, докато преследваше крадец. Почти самоубийствено.
— Трябва да тръгваме — каза Мейнард. — По-добре нощем да не се навъртате в пустинята, иначе тази тойота ще получи повече трапчинки и от Кърк Дъглас.
12.
Низвергнатият
В полицията в Минерал Спрингс работеха три жени, но само едната беше официален представител на властта. Рут Коско, единственият детектив в участъка, беше известна като Рут Копоя. Другата беше секретарка на Пако, архивистка и телефонистка, Ани Паскевиц. Наричаха я Ани Анемичната от дните, когато работеше в полицейската лаборатория в Сан Диего и взимаше кръв на арестантите, заподозрени в употребата на наркотици.
Изглежда във всяка полицейска лаборатория и областна морга има по един човек като Ани Анемичната. Зиме и лете тя беше бледа. Приличаше на албинос. Взимаше кръв и я анализираше, но сякаш самата тя нямаше своя кръв. Паскевиц винаги носеше подковани обувки, с които тропаше като Борис Карлоф, и беше поредното полицейско недоразумение, което прекарваше времето си в очакване да се пенсионира. Напусна работата си в Сан Диего и отиде в Минерал Спрингс заради разбитите си нерви. Кризата на средната възраст й се отрази толкова зле, че вече не можеше да уцелва вените на хората.
Веднъж доведоха един наркоман за изследване на кръвта и Ани Анемичната счупи рекорда на Гинес по брой на убождания, докато намери вената му. Направи двадесет и шест неуспешни опита. Дрогираният арестант започна да крещи и да пищи, че Ани е пробила повече дупки в тялото му, отколкото тримата мускетари на враговете си, а ченгетата — че шутовщините й са жестоко и необичайно наказание, затова пуснаха човека.
Хората започнаха да разпространяват слухове, че горката Ани носи спринцовката си навсякъде. Твърдяха, че по време на онова рекордно постижение е изтеглила костен мозък от задържания. Ченгетата казваха, че тя трябвало да работи нощем, никога не ядяла чесън и спяла в кашон с боклуци. Предупреждаваха, че ако кръвната ти група е АБ — любимата на Ани — да не се приближаваш до нея, инак лошо ти се пише.
Накрая й писна и се обади на едно ченге, което познаваше от Сан Диего. Той работеше като сержант в малко полицейско управление в долината Коачела. Уреди й събеседване, по време на което сержант Хари Брайт каза:
— Пако, няма да намериш по-усърдна жена от Ани.
Ани Анемичната замени орхидеите в Сан Диего с кактусовите градини в Минерал Спрингс и установи, че ако носи голяма сламена шапка и дълги поли, бледата й кожа няма да пострада от сушата и жегата. Общо взето се чувстваше по-добре, отколкото при кръвопусканията на юг.
В нощта, когато пустинният бухал уплаши Сидни Блекпул и Ото Стрингър, Ани Анемичната и Рут Копоя се оплакваха една на друга в пивница „Мираж“. Не желаеха да пият в клуб „11-99“ заради женомразците, които се навъртаха там. Но и двете знаеха, че ако искат да свалят някое младо мускулесто ченге, в Минерал Спрингс нямат голям избор, освен ако по-късно не отидат там.
Рут Копоя беше ядосана, защото работеше в Минерал Спрингс от две години и въпреки всичкото си слухтене, не бе разкрила нито едно убийство. Разбира се, през тези две години в Минерал Спрингс нямаше нито едно убийство, но Рут едва държеше чашата с уиски и не можеше да се успокои.
— Обзалагам се, че можех да направя нещо по случая „Уотсън“ — каза тя на Ани Анемичната. — Намериха тялото в околностите на нашия град, а полицията в Палм Спрингс не ме остави да се включа в разследването. А сега се появиха двама детективи от Холивуд, които също не се обръщат за нищо към мен.
— Иска ми се да бяха избрали Джери Фераро — измърмори Ани Анемичната. — Тогава онези копелета щяха да се държат по различен начин с нас.