Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Наредиха ми да се свържеш с Кларк Робъртс във Вашингтон. Аз съм вън от играта.
— Какво става, Франк?
— Все повече медии предават информация за случилото се. Натискът се засилва и от Вашингтон се изнервят, че се проваляме.
— Господи!
— Предупредих те, че може да ме сменят.
— Недоволни ли са от мен?
— Ами не са доволни и от двама ни заради онова, което стана в Гранд Джънкшън. Има и много съмнения във връзка с решението ти да се качиш на онзи самолет.
— Как иначе щях да следя и да контролирам положението?
— Кет, има нещо, което може би не знаеш. Бил Норт още ли е на линията?
— Не знам. Бил, на линията ли си?
Отговор не последва.
— Предполагам, че не е. Защо, Франк?
— Бил Норт е вицепрезидент на управителния съвет на „Еърбридж“.
— Какво?
— Изпратил е до Колорадо Спрингс план за преследването на отвлечения самолет.
— Не знаех това, Франк.
— Е, не е толкова страшно.
— Не е — отговори тя и се помъчи да си припомни разговорите с Норт и дали е казала нещо, което не би трябвало да казва.
„Но той и без това чу всичките ни разговори.“
— И внимавай, Кет. Помниш ли какво ти казах, когато постъпи на работа в Бюрото? Че ако нещо не го пише в наръчниците, някой ще те предизвика да го направиш. При нас новаторството не се цени.
— Помня.
— Виж какво, да не губим повече време. Обади се във Вашингтон. Ще чакам, ако ти потрябвам за нещо, но що се отнася до командването и контрола, вече съм вън от играта.
— Благодаря, Франк.
— Ако убедиш Улф да кацне, действай внимателно. Знаеш как се прави. Първо сваляш пътниците от самолета, после увърташ, докато пристигне тежката артилерия. Няма да е зле, ако измъкнеш и Бостич, но по всичко личи, че това няма да стане.
— Франк, какво става с ареста във Фейт Колинс?
Последва дълго мълчание.
— Чу ли ме, Франк?
— Чух те.
— Е, и? Това беше първото му искане.
Ботъл въздъхна.
— От Вашингтон не ми позволяват да го направя. Замесено е правосъдието и ми наложиха вето. Обичайната тактика — няма да дадем нищо на терористите.
— Но Кен Улф не е терорист, Франк. Трябва да му дам нещо. Не мога да му го кажа! Това значи, че губим Бостич!
— Успокой се, Кет! Направих каквото мога.
— Арестуваха ли го?
— Не. Обадих се на шефа на полицията във Фейт Колинс и му обясних как стоят нещата. Той изпрати двама от хората си поне да наблюдават онзи тип.
— И какво стана?
— Точно в това е проблемът. Там няма никой. Само някакъв малък фургон в края на незасято поле, доста далеч от Фейт Колинс, към междущатската магистрала. Наблюдават мястото, но засега няма информация къде е отишъл Лумин. Но навън са намерили нещо интересно.
— Не са погледнали вътре, нали? Нямат заповед за обиск.
— Не, но пред фургона намерили неизстрелян патрон. Някой го е изпуснал. Има и други следи, които показват, че някой е дебнел там.
— Има ли дупки от куршуми по фургона?
— Не. Нито счупени стъкла или гилзи. Няма и кръв, но има множество отпечатъци от автомобилни гуми. Нямат право да влязат вътре. Погледнали през прозореца. Фургонът е малък. Какво мислиш, Кет?
— Бил е отвлечен. Някой го е измъкнал, вероятно за да го убие.
— И аз мисля така.
Тя си помисли за Кен Улф и я обзе вълна на безнадеждност. Той беше захвърлил всичко, за да осъди един убиец, който вече може би беше мъртъв.
— Ще се обадя във Вашингтон, Франк — каза Кет. — Но докато не докажем, че Лумин е мъртъв, или не го намерим, нямам какво да предложа на Улф.
— Освен онова, което вече е в ръцете му — любимецът на Белия дом Рудолф Бостич.
18.
Телърайд — 15:05
Джули, новата чернокоса сервитьорка от Колорадо, превключи канала на телевизора в „Ява Шак“ и заместник-шерифът Гари Гарсия за миг вдигна глава към екрана. После отново я погледна. Тя наистина го привличаше.
— Това е по-интересно, нали, Гари? — попита Джули и оправи блузата си. Много добре знаеше какво гледа той.
— Аха — ухили се Гари.
Говорителят на Си Ен Ен разказваше за отвличането на някакъв боинг на авиокомпания „Еърбридж“.
— Малко след като самолетът беше похитен, ние имахме възможност да предадем драматичен репортаж от пътническия салон на боинга. Репортерът на Си Ен Ен Крис Билингс говори на живо от борда.